Николай Минев е магистър по финанси и бакалавър по приложна математика и информационни технологии. След успешна кариера в международна консултантска компания, през 2025 г. поема ръководството на „Агрион“. Неговата мисия – да превърне управлението на земеделската земя в модел на прозрачност и устойчив растеж.
Изминава още една година за равносметка за земеделието – сектор, който се намира на кръстопът между климатичните промени и нуждата от работещи решения. Николай Минев вярва, че бъдещето на българската земя зависи не толкова от субсидиите, колкото от визията и способността ни да обединяваме усилия.
Без вода земята не дава живот и доходи
Г-н Минев, какво очерта годината за земеделския сектор?
Климатът вече е основният фактор в уравнението на земеделието. Засушаванията, последвани от внезапни порои, стават все по-чести и непредвидими. България няма ефективна система за управление на водата – и това е критичен пропуск. Напояването не е разход, а инвестиция, която се отплаща. Без вода и хидромелиорации дори най-плодородната земя губи стойност.
Раздробената собственост е нашата скрита бариера
Какво спира комасацията, за която толкова се говори?
Историческият модел на собственост – малки парцели, много съсобственици, липса на активна координация. Този хаос не позволява големи проекти и модерно производство. Ако искаме да се движим напред, трябва да преминем към по-обединена структура на земята. Това не означава национализация, а разумно управление – комасация по волята на собствениците и с подкрепата на държавата.
Пазарът „узря“ – сега се търси ефективност
След години на ръст, пазарът на земя изглежда по-тих. Какво се промени?
Ръстът беше естествен, но не и безкраен. След 15 години на повишение цените достигнаха равнище, при което търсенето логично се охлади. Земята вече не е просто инвестиция за субсидии, а актив, чиято стойност се определя от добивите и управлението. Пазарът узря. Днес инвеститорите гледат не площта, а ефективността.
Консолидацията ще раздели визионерите от оцелелите
Какво ще донесе влизането в еврозоната за пазара?
Самото евро няма да промени посоката, но ще направи процесите по-ясни. Ще видим ускорена консолидация – по-малките, по-нестабилни стопанства ще потърсят партньорства или ще бъдат придобити от по-големи. Това е естествен процес, който не бива да ни плаши, стига да е прозрачен и пазарен. В крайна сметка, устойчивостта ще остане при онези, които имат стратегия, а не само земя.
Регулациите трябва да дават сигурност
Законодателството често се променя. Как влияе това на пазара?
Всеки инвеститор има нужда от предвидимост. Когато нормативната рамка се променя без анализ, секторът губи доверие. Законите трябва да дават сигурност, не да изненадват. Необходима е и централизирана база данни за цените и сделките, за да се сложи край на спекулациите.
Прозрачността е новата валута
„Агрион“ е пример за прозрачност. Как го постигате?
С дигитализация. Почти всички наши услуги са онлайн – от оценката на имота до сключването на договора. Това дава спокойствие на собствениците и улеснява фермерите. Когато всеки има достъп до информация, пазарът става честен, а доверието се връща.
Какво е Вашето послание към сектора в края на годината?
Българското земеделие има нужда от визия, не от кампании. Водата, обединението и доверието са трите условия за успех. Ако изградим стабилна основа днес, земята ще ни се отплати утре – защото тя има памет.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
