В България има над 340 болници и всички те биват на практика стимулирани да приемат все повече пациенти и да ги лекуват все по-дълго. Така се стига до фрапиращите данни, че за 2025 г. хоспитализациите у нас надхвърлят 2,5 млн.
Това обяви старшият икономист от Института за пазарна икономика Петя Георгиева по повод данните от предстаяща дискусия, посветена на броя на болниците в България и тяхното бъдеще.
Форумът се организира от Института за пазарна икономика и е част от инициативата „Здравен инкубатор“, в рамките на която институтът разработва и представя здравни анализи с цел подобряване на функционирането на българската здравна система.
Още: Болници у нас пред закриване: Спасяват ги лекари от Индия, Судан, Сомалия и Ирак
Темата на форума е формулирана като „Икономисти говорят за здраве“ и поставя фокус върху бъдещето на болниците, проблемите пред болничната мрежа, възможните решения и ефективността на лечебните заведения.
340 болници и огромен брой болнични легла
Георгиева заяви, че в България има над 340 болници и те са толкова от много години насам. „Самият брой лечебни заведения не е основният проблем. По-сериозното предизвикателство е огромният брой болнични легла и фактът, че болничната помощ на практика поглъща голяма част от ресурса на здравната система“, заяви тя.
По думите й настоящият модел е структуриран така, че насърчава пациента да стига до болница, често когато вече е в по-тежко състояние.
Още: Край на мирните действия: Медиците готови за ефективна стачка, която ще срине системата
„През болниците преминава изключително голям обем дейности, като значителна част от тях могат сравнително лесно да бъдат изнесени в извънболничната помощ, без това да създава риск или неудобство за пациентите“, заяви икономистът.
Според Георгиева ефективността на лечебните заведения в голяма степен се корени в организацията на процесите в рамките на болниците – как протича пътят на пациента, колко време отнема обслужването, кога и от какви специалисти получава внимание. Именно тези процеси са основният двигател на разходите и обясняват големите различия в ефективността между болници със сходен профил.
Източник: БГНЕС
Според данни на ИПИ когато се сравняват лечебни заведения от една и съща категория, при еднакви индикатори и сходни условия, ясно се вижда, че част от тях се справят значително по-добре от други. Това означава, че всяка болница има потенциал да подобри ефективността си, независимо от мащаба или броя обслужвани пациенти, ако направи задълбочен анализ на собствената си дейност и организация.
Стимули болниците да примат повече пациенти
Още: Болници в София пред конструктивен разпад: Сгради се отцепват, езера в мазето
Според Георгиева основен проблем е моделът на финансиране, базиран на клинични пътеки и той стимулира лечебните заведения да приемат повече пациенти, да ги задържат по-дълго и да предоставят услуги, които в някои случаи не са медицински необходими или биха могли да се извършват извън болницата.
„В момента системата като цяло създава силен стимул за прием на все повече пациенти, което води до изключително висок брой хоспитализации. По данни на Националната здравноинформационна система за 2025 година те надхвърлят 2,5 млн. Подобни стойности се наблюдават почти всяка година през последните 5 години“, заяви икономистът пред БНР.
Според Георгиева това е фрапираща цифра за държава с население около 6,5 милиона души и ясен знак, че моделът не работи в полза на пациента, дори без да се говори за измами или нередности.
Тя сподели, че няма универсално решение за проблемите в бъдещето на болниците. „Различните видове лечебни заведения изискват различни подходи. Изнасянето на част от болничните дейности извън болниците би довело до естествена трансформация на самите лечебни заведения“, коментира Георгиева.
Още: Спираме нарушенията: Частни болници глобени със 7 млн. евро за източване на системата
По думите й основният принцип, който трябва да води реформите, е интересът на пациента – да се прецени дали човекът, попаднал в системата, действително има нужда от конкретната услуга и как тя може да бъде предоставена с най-високо качество и с наличния ресурс. Именно това, подчерта Георгиева, трябва да бъде в основата на разговора за бъдещето на болниците в България.
Болнични шефове – милионери: Вече има заплата от 100 хил. лв. на месец, директор прибира 740 000 лв. дивиденти
Източник: Актуално
