Най-новият филм на легендарния хърватски режисьор Райко Гърлич „Всичко си има край“ тръгва по кината в България на 25 април. Гърлич беше част от 29-ия София Филм Фест и представи лично продукцията. Режисьорът получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното. Успешният адвокат от Загреб Макс Пинтер оправдава клиента си, богатият и влиятелен Динко Хорват, по обвинение в убийство на двама от неговите работници. На едно парти пияният Макс казва на Динко, че хладнокръвно е убил работниците, които просто са дошли да поискат заплатите си. Сблъсъкът с една от най-влиятелните фигури в обществото ще направи Макс нежелан. Той ще изгуби съдружника и клиентите си, жена му ще го напусне… С помощта на Нина, неговата любов от студентските години, Макс замисля план за отмъщение. От друга страна, в тази история всички са свързани и никой не е невинен.
Кинокритици за филма
Кадър от филма „Всичко си има край“, снимка: АРТ ФЕСТ
„Всичко си има край“ е история-катарзис, изключително необходима за региона. Макар че един филм не може да промени действителността, той е произведение на изкуството, провокиращо зрителите и обществото за осъзнаване на истината“, Горан Йованович, „FilmoviPreporuke“
Още: Абсолютен парадокс: Гласуващите за „Оскар“ не са били длъжни да гледат филмите
„От началото на новото хилядолетие Райко Гърлич влиза в ролята не само на режисьор, но и на коментатор на социалните явления. Благодарение на „Всичко си има край“ хърватската публика ще придобие увереност, че този велик режисьор защитава справедливостта от името на обикновените хора“, Марко Стойликович, Pobjeda.me
Снимка: АРТ ФЕСТ
Райко Гърлич в разговор с Бойко Василев за „Панорама“: „Най-ласкавият отзив за моя филм беше една снимка от Нови Сад – студенти носят плакат с надпис „Всичко си има край“.
Защо нямаше катарзис за случилото се през 90-те, за войните и за раните?
Катарзисът идва тогава, когато страдащите видят, че причината за тяхното страдание е унищожена или поне наказана. Причината за страданието, бедността, разочарованията – нищо не беше наказано… Ето ви моята теза: в Югославия след Втората световна война за да наложат мир след ужасните бедствия, комунистите много бързо покриха с тънък слой престъпленията на усташи, четници, белогвардейци – всякакви. Под тази кора злото тлееше до 90-те години, а тя беше тънка, защото сметките не бяха разчистени. Когато една страна не си разчисти сметките със своето минало – то винаги си появява отново, в най-лошия вид…
Още: Започва подготовката за юбилейното 30-о издание на София Филм Фест през 2026 г.
Откъде идва злото във Вашия филм – от комунизма, от войната или от регионалните ни специфики?
В продължение на три седмици аз правих звуков монтаж в София. Показахме след това филма на ограничен брой хора и те казаха: „Този филм не е за Хърватия, а за България.“ После дойде време за премиерата в Загреб и журналистите бяха категорични: „Това си е Хърватия, много ясно.“ После показахме филма в Белград и поне десет журналисти споделиха: „Това е филм за Сърбия!“ И за да доведа абсурда докрай – имах прожекция във Валенсия и първата жена, която стана от публиката, за да коментира, каза: „Това не е хърватски филм – това е Испания.“
Кой е Райко Гърлич
Снимка: АРТ ФЕСТ
Райко Гърлич е роден през 1947 година в Загреб, Хърватия. Завършва режисура във Филмовата академия в Прага (FAMU). Филмите му са разпространявани из целия свят и са участвали в конкурси на редица известни фестивали, където печели над 50 награди, включително Голямата награда на Международния филмов фестивал в Токио, както и отличието за най-добър режисьор за „Застава“. Филмът му „Браво, маестро“ участва в официалния конкурс на фестивала в Кан.
Още: Обявиха селекцията на фестивала в Кан: Скарлет Йохансон дебютира като режисьор
ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ
1978 „Браво, маестро“ („Bravo Мaestro“)
1981 „Обича се само веднъж“ („You Love Only Once“)
1984 „В челюстите на живота“ („In the Jaws of Life“)
1985 „Трима за щастие“ („Three for Happiness“)
1989 „Лятото на белите рози“ („That Summer of White Roses“)
2000 „Жозефин“ („Josephine“)
2006 „Застава“ („Border Post“)
2010 „Да си остане между нас“ („Just Between Us“)
2016 „Конституцията“ („The Constitution“)
2024 „Всичко си има край“ („It All Ends Here“)
Кадър от филма „Всичко си има край“, снимка: АРТ ФЕСТ
ВСИЧКО СИ ИМА КРАЙ („It All Ends Here“)
Хърватия-България-Сърбия-Северна Македония-Черна гора-Босна и Херцеговина-Турция, 2024, 89 мин.
режисьор Райко Гърлич, сценарий Райко Гърлич, Анте Томич (по романа на Мирослав Кърлежа), оператор Бранко Линта, музика Дуке Бояджиев, с участието на Йелена Джокич, Живко Аночич, Ксения Маринкович, Борис Исакович, Емир Хаджихафизбегович, продуцент Иван Малоча, копродуценти Стефан Китанов, Уликс Фехмиу, Иван Джурович, Елена Станишева, Славен Кнезович, Емир Кюлял Казневи, Майк Дауни
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
Пула ’24 – Най-добър актьор в поддържаща роля (Б.Исакович)
Херцег Нови ’24 – Най-добра актриса (Йелена Джокич)
Още: Новият филм „Междузвездни войни“: заглавие, главен актьор и премиерна дата
Източник: Актуално
