Сръбският президент Александър Вучич, обръщайки се към нацията, заяви, че спирането на дейността на петролната и газова компания „Нефтената индустрия на Сърбия“ (НИС) може да доведе до сериозни смущения във функционирането на ключови системи в страната – от банковия сектор до енергийните и хранителните доставки.
Държавният глава подчерта, че потенциалните последици биха засегнали „буквално целия жизнен цикъл“ на Сърбия. „Националната банка, както всички търговски банки, които работят с НИС, е получила предупреждение, че може да стане обект на санкции“, каза той, добавяйки, че прекъсването на финансовите потоци може да доведе до широко разпространени смущения в ежедневието.
„Това означава, че може да има пълно спиране на платежните транзакции и услугите за населението, спиране на платежните карти, издаването на заеми и всичко останало“, подчерта Вучич, добавяйки, че е получил „устни гаранции от американците, че тези вторични санкции няма да бъдат наложени“ и че те ще останат в сила до официално решение на Съединените щати.
В най-лошия случай, отбеляза Вучич, Сърбия е изправена пред сериозни смущения в доставките
и функционирането на жизненоважни системи. „Ако те откажат, ще се сблъскаме с прекъсвания в доставките на различни стоки, а функционирането на здравната система, особено на службата за бърза помощ, ще бъде застрашено“, заяви президентът.
Държавният глава обърна специално внимание на последствията за енергийния сектор. „Производството на всички ключови ресурси, включително електроенергия, ще бъде застрашено, което може да има непредсказуеми последици за икономиката и домакинствата“, отбеляза Вучич, добавяйки, че Белград все още няма яснота относно доставките на газ.
Според президента, единствената петролна рафинерия на Сърбия, част от структурата на НИС и обект на американски санкции, все още работи, но работи с ограничен капацитет. Държавният глава посочи, че рафинерията е превключена на минимална циркулация и на практика е в състояние на намалено натоварване, като остават само няколко дни до 29 ноември, освен ако не бъде дадено разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ.
Относно ситуацията с НИС
По-рано сръбските власти обявиха, че очакват отговор от САЩ относно структурата на собственост на НИС през следващите два до три дни. След среща с главния изпълнителен директор на компанията Кирил Тюрденев, министърът на енергетиката Дубравка Джедович-Ханданович заяви, че Белград „се надява на най-доброто“, но е подготвен за всички сценарии. Тя добави, че правителството трябва да бъде уверено, че през декември няма да има недостиг на гориво и че резервите ще бъдат достатъчни.
През януари 2025 г. Министерството на финансите на САЩ добави „Газпром нефт“, главния изпълнителен директор на компанията Александър Дюков и сръбската НИС към списъка със санкции. След няколко забавяния, ограниченията влязоха в сила на 9 октомври.
На извънредно заседание на правителството на 16 ноември, сръбският вицепремиер и министър на финансите Синиша Мали призова Вучич да обмисли национализацията на НИС поради нарастващия натиск и заплахи за икономиката на страната.
Основните производствени мощности на НИС се намират в Сърбия, Босна и Херцеговина, България, Румъния и Унгария.
Мажоритарни акционери са „Газпром нефт“ (44.85%), Сърбия (29.87%) и „Интелиджънс АД“ от Санкт Петербург, управлявана от „Газпром Капитал“ (11.3%).
На 11 ноември сръбското Министерство на енергетиката съобщи, че руските собственици на НИС са уведомили Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ за готовността си да прехвърлят контрола над компанията на трета страна.
На 19 ноември „Нефтената индустрия на Сърбия“ поиска нов лиценз от Вашингтон, който ще ѝ позволи да продължи да работи по време на преговорите за промяна на собствеността. По-късно същия ден Джедович-Ханданович заяви, че руските собственици са готови да продадат контролния си дял в НИС на неназована трета страна.
Източник: Banker.bg
