„Черен лебед“: рядко срещано, изненадващо, по правило непредвидимо събитие с мащабни обществени последици.
Посоченото по-горе общоприето определение за събитията от типа „черен лебед“ трябва да бъде допълнено от една важна особеност на неговото възприемане в обществото. След настъпването на подобно явление, много хора започват да гледат на него като на нещо, което е могло и е трябвало да бъде предвидено и дори предотвратено. Като съвсем разбираемо следствие, общественото мнение започва да търси виновните за неподготвеността и настъпилите щети.
Тази психологическа реакция има определени основания, защото в редица случаи това, което ни е връхлетяло, всъщност е било предмет на анализи (макар и хипотетични), а нерядко дори е била създавана институционална готовност за реагиране. Нямаме предвид първия сняг, който традиционно ни заварва неподготвени. Дори настъпването на такива драматични събития, като ковид-пандемията, всъщност бе допускано в редица предшестващи 2019 г. документи на НАТО, ЕС и някои държави. Например, избухването на пандемия бе предвидено в българския Закон за защита на населението, където дори е регламентирано създаване и разгръщане на капацитет за овладяване на подобна криза и ограничаване на последиците от нея. И до днес никой не е обяснил защо този закон и произтичащите от него планове не бяха задействани, а се наложи Народното събрание да пише „на коляно“ извънредния закон, влязъл в сила на 13 март 2020 година.
Ако говорим за политическите и електоралните ефекти на събитията от типа „черен лебед“, то
често се допуска смесване и подмяна на понятията.
„Истинският черен лебед“ е напълно непредвидимо и много рядко срещано събитие, по правило настъпващо в последния момент преди провеждането на изборите, което радикално променя вота на мнозинството от хората. В действителност обаче по-често имаме работа с друга категория явления, т.нар. латентни трусове, процеси, които макар да са се проявили внезапно, всъщност са назрявали дълго време и дори са били наблюдавани и анализирани. Погрешният анализ не бива да бъде смесван с фактическата непредвидимост.
Разбира се, има и изключения, които отговарят изцяло на адекватното разбиране за „черен лебед“. В глобален мащаб такова събитие бе победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г., която дойде като гръм от ясно небе за по-голямата част от елитите и медиите. Първоначалният триумф на тръмпизма повлия на политическите процеси и изборните резултати в редица държави, като легитимира антисистемната реторика и изтласка към върха лидери с авторитарен или „силов“ профил, консолидирайки масата от гласоподаватели, разочаровани от статуквото.
За българския политически живот подобен ефект имаше ковид-пандемията и мерките за нейното ограничаване през 2020-2021 година. Тогава се появи непознат за страната водораздел между „ваксъри“ и „антиваксъри“, който
измести донякъде традиционния политически дискурс
и доведе до нарастване на протестния вот. Това бе един от водещите фактори за бързото нарастване на подкрепата за радикални партии, най-вече за „Възраждане“.
Предвид на предстоящите предсрочни парламентарни избори можем да разгледаме няколко събития, които приличат на (или се представят за) „черни лебеди“ и по всяка вероятност ще влияят радикално върху изборните резултати в посока, съществено различаваща се от преобладаващите до преди месец прогнози.
Първото събитие, което вероятно най-точно може да бъде определено като „черен лебед“, е инцидентът „Петрохан“. Използваме това определение, защото всички други квалификации (убийства, самоубийства, педофилия, сектантство, намеса на криминални наши или чужди фактори и т.н.) са все още не докрай изяснени и най-вече – защото политическите, психологическите и другите ефекти са засега непредвидими. Още по-трудно е да се прогнозират последиците от истеричните усилия на различни политически, икономически и медийни кръгове да използват трагедията за своите цели.
Възможно ли е този инцидент да повлияе на резултатите от изборите през април? Напълно, при това в различни посоки. От една страна, съвсем отчетливи са
опитите политическата и моралната отговорност да бъде адресирана към ПП-ДБ
и техни бивши и настоящи дейци. Предстои да видим дали този натиск ще повлияе върху периферния електорат на коалицията, а може би и върху нейната стабилност (вече видяхме опити на ДСБ за разграничаване).
От друга страна, има основание да предполагаме, че удивително нескопосаната комуникационна кампания на институциите не е продукт (само) на безхаберие, а съзнателно провеждана линия на нагнетяване на напрежение, страх и отвращение, т.е. атмосфера, която би могла да демотивира немалко избиратели да гласуват. Ясно е в чии интереси би било минимализирането на електоралната активност, или поне ограничаването на очакваната „вълна“.
Доста парадоксално, но решението на подалия оставка президент Румен Радев да излезе на терена на партийната политика, също носи някакви характеристики на „черен лебед“. Разбира се, въпреки неизбежното му силно отражение върху политическата конфигурация, то не може да бъде определено нито като нелогично, нито като изненадващо (ако изключим точния момент на оповестяването му). Затова появата на Радев по-скоро представлява нещо от рода на посочените по-горе латентни трусове.
Любопитно е друго. Защо, след като мнозинството от политиците и анализаторите в България предвиждаха, преценяваха и дори поощряваха тази стъпка, почти всички (изглежда и нейният субект) се оказаха практически
неподготвени за развитието и последиците на процеса.
Или може би някои от тях създават привидност, че са неподготвени, проявявайки необяснима пасивност и дори спокойствие? Може би тепърва ще започнат да се изясняват контурите на отбранителната стратегия на статуквото срещу идването на Радев (защото едва ли такава стратегия липсва, друг е въпросът дали е съгласувана или всеки ще се спасява по своему).
Всъщност, действителната важна и все още неясна величина е избирателната активност на предстоящите избори. Прогнозите са разнопосочни и често взаимно изключващи се, но засега социологически данни почти липсват. Първото актуално изследване – това на „Маркет Линкс“ – изхожда от очаквана активност от 56 на сто, което означава 3,5-3,6 млн. гласоподаватели да отидат до урните. На тази основа се предвижда убедителна победа на формацията, водена от Радев, изразяваща се в около 90 мандата. (В това проучване има редица интересни данни и изводи, които подлежат на отделен анализ.)
Второ, малко по-прясно проучване – това на Агенция „Мяра“ – дава доста по-неопределена оценка за вероятното бъдещо участие (според тях декларираната избирателна активност е 51,5%, което при запазване на тенденцията би означавало възможност за чувствително преминаване на три милиона гласували.) Като се има предвид, че в това изследване се установяват още по-високи процентни дялове за трите водещи формации, създава се впечатлението, че българските социолози изглежда изчисляват своите
прогнози на базата на различни количествени стойности.
На свой ред социолозите от „Тренд“ предвиждат доста по-ниска активност (3,1-3,2 млн.), която би довела до друго съотношение на силите и възможно развитие на политическото съперничество. Ясно е, че към настоящия момент е налице ясна зависимост между активността и представянето на формацията на Радев – колкото по-високо е електоралното участие, толкова по-убедителна ще е победата на бившия президент. Все още обаче не са проучени и изяснени факторите и обстоятелствата, които в предстоящите два месеца ще стимулират, или обратното, ще потискат желанието на хората да гласуват. А и не знаем, какви още непредвидими събития ни очакват.
Източник: Banker.bg
