Нови изследвания показват, че повишаването на интензивността на физическите упражнения може да бъде ключът към поддържането на оптимално сърдечно здраве.
Защо аеробните упражнения бият йогата по ефективност
За мнозина съвременният живот се е превърнал в маратон на седене. Крачките намаляват, почукванията по клавиатурата се увеличават, а продължителната неподвижност се превръща в тих враг на общественото здраве. Такива заседнали навици подхранват ръст на хронични заболявания като сърдечни болести, диабет, затлъстяване и рак. Вътре в тялото метаболитната машина се разстройва: инсулинът губи ефективност, кръвоносните съдове се втвърдяват, а липидният баланс се нарушава.
Съдовата функция е „хореографията“ на кръвния поток в тялото – начинът, по който съдовете се разтягат, свиват и реагират, за да доставят кислород, да изчистват отпадъците и да поддържат ритъма на сърцето. Когато вътрешната им обвивка (ендотелът) функционира добре, а артериите са еластични, сърдечно-съдовото здраве е в добра форма. Затова съдовата функция може да предскаже риска от бъдещи сърдечни проблеми.
Движението е лекарство – но кое точно?
Докато аеробните и силовите тренировки обикновено се препоръчват, йогата все по-често попада в центъра на вниманието със своята комбинация от пози, дихателни практики и осъзнатост. Но резултатите са противоречиви. Някои проучвания не откриват подобрение на артериалните показатели при неактивни възрастни хора, докато други откриват ползи за жени в менопауза с високо кръвно налягане.
Ново изследване от Университета в Шарджа сравнява йога и традиционни упражнения, като измерва влиянието им върху съдовата функция чрез ултразвук при хора със заседнал начин на живот.
Изненадващо, резултатите поставят под въпрос популярното мнение – оказва се, че йогата може да не е толкова ефективна, колкото класическите физически тренировки за подобряване на съдовото здраве. Макар и двете да стимулират кръвообращението, по-интензивните упражнения изглежда имат по-силен ефект върху гъвкавостта и реактивността на артериите.
Изследването анализира публикувани данни от рандомизирани контролирани проучвания (RCT), клинични изпитвания (CCT) и сравнителни изследвания. Съдовата функция е оценена с високоточни методи като разширяване, предизвикано от кръвен поток (FMD) и скорост на пулсовата вълна (PWV).
Съавторът д-р Лийна Дейвид, специалист по диагностично образно изследване и преподавател в Университета в Шарджа, сравнява кръвоносните съдове с гъвкави градински маркучи, подчертавайки, че когато загубят еластичността си, рискът от сърдечни инциденти като инфаркт и инсулт се повишава.
„Проучването показва, че структурираното физическо натоварване поддържа тези ‘маркучи’ еластични, докато йогата носи известни ползи, но не толкова надеждно“, обяснява Дейвид. „Средната и по-възрастната възрастова група често вижда подобрения от йога, но при по-младите това не винаги е така.“
Прегледът включва 10 изследвания – половината върху йога, половината върху други видове упражнения.
- Йога: Хата, Бикрам и Виняса йога (главно в САЩ), при неактивни възрастни между 18 и 70 г., в рамките на 8–12 седмици. Измервани са показатели като артериална еластичност и скорост на пулсовата вълна.
- Други упражнения: Тай чи, Пилатес, високоинтензивни интервални тренировки (HIIT), дори кратки раздвижвания на работното място – продължаващи от единични сесии до 24-седмични програми.
Резултатите от йога са нееднородни – някои проучвания показват подобрение на ендотелната функция, особено при по-възрастни хора, но други не откриват значими промени дори след няколкомесечна практика. Ефектът изглежда зависи от възрастта, здравословното състояние и индивидуалната реакция на организма към по-леко движение.
Междувременно упражненията показват по-постоянни подобрения. Тай чи и Пилатес с уреди подобряват ендотелната функция, а HIIT – особено при по-ниски температури – запазва еластичността на артериите.
Изводите сочат, че аеробните тренировки, особено под ръководство, подпомагат по-добрата работа на кръвоносните съдове. Но кратките разтягания на бюрото имат минимален ефект – интензивността и продължителността на движението са по-важни. Кръвоносните съдове имат нужда от „истинско натоварване“, за да останат здрави.
Авторите отбелязват, че при хора със заседнал начин на живот структурирани тренировъчни програми дават по-последователни резултати от йогата. Въпреки това, за някои – особено за хора на средна и по-напреднала възраст – йогата може да бъде полезна и да подобри съдовата функция.
Проучването подчертава, че няма универсален подход към съдовото здраве. Лекарите трябва да вземат предвид възрастта, началното състояние на съдовете и вида на физическата активност – било то йога, аеробика или друг метод – преди да препоръчат промени в начина на живот.
Д-р Дейвид отбелязва: „Дори простите тренировки правят артериите по-устойчиви. Кръвоносните съдове имат памет – всяка тренировка им помага да забравят вредата от дългото седене.“ Тя сравнява продължителното седене с „новото пушене – тихо, подмолно и крадещо години от живота на артериите“, а движението нарича „перфектното противоотровно средство“.
Въпреки че йогата остава културно богата и достъпна форма на движение, изследването показва, че може да не е достатъчна за постигане на последователни сърдечно-съдови подобрения. За оптимални ползи за съдовата система може да са необходими по-интензивни упражнения.
Четете още: Ръководство за начинаещи в тренировките на велоергометър
Източник: Banker.bg
