Южнокорейският мюзикъл „Може би щастлив край“ доминира на американските театрални награди „Тони“, след като беше поставен на „Бродуей“ през ноември 2024 г. Освен в категорията за най-добър мюзикъл, той се наложи в категориите за най-добър режисьор (Майкъл Арънсън), либрето, оригинална музика и либрето (Уил Арънсън и Хю Пак), сценичен дизайн и мъжка роля (Дарън Крис) в мюзикъл.
Повече за мюзикъла
Преди премиерата на „Бродуей“, мюзикълът дебютира в Сеул през 2016 г. Представян е също в Япония и Китай. През 2020 г. негова английска версия е поставена в Атланта, щата Джорджия. Тази година „Може би щастлив край“ получи едни от най-големите награди на Outer Critics Circle и Drama League.
Автори на мюзикъла са американският композитор Уил Арънсън и роденият в Южна Корея либретист Хю Пак. Това е техният дебют на „Бродуей“. Двамата се запознават като студенти в Нюйоркския университет и работят заедно по мюзикъли повече от десетилетие. Сред другите им творби са „Тенорът“ и „Призначната пекарна“ (Ghost Bakery). Извън съвместната им работа Арънсън е автор на още мюзикъли, включително „Моето страшно момиче“, а Пак пише текстове за кей-поп певци и превежда за корейска сцена спектакли като „Фантомът от операта“.
Още след премиерата отзивите за постановката са отлични – “Необичайно и визуално зашеметяващо шоу“, е рецензията на в. „Гардиън“, но има забележки за качеството на някои от песните.
“Безспорно трогателен, добре направен, очарователен мюзикъл и е приятна изненада да видиш как публиката плаче на представление за два влюбени робота“, представя постановката „Варайъти“.
„Свръхинтелигентен мюзикъл … ведра, сърцераздирателна и авангардна постановка“, пише „Ню Йорк таймс“.
„Може би щастлив край“ разказва за любовта между два хуманоидни робота, които живеят в блок в покрайнините на Сеул. Авторите използват научната фантастика и вътрешния свят на роботите, за да изследват човешки теми. Оливър и Клеър са различни модели – Оливър е HelperBot 3: класически, издръжлив, с малко ограничени възможности, а Клеър е HelperBot 5 с разширени функции, но направен така, че бързо да се развали. Това се превръща в коментар на разделението между поколенията и враждебността, а фактът, че и двамата герои са захвърлени от собствениците си, поражда чувство за безполезност и въпроси за трудовата етика.
Наградите „Тони“ за „Може би щастлив край“ са поредният успех за Южна Корея на световната сцена. Южнокорейските изпълнители продължават да правят пробив в развлекателната индустрия, особено след като през последните няколко години в музиката доминират кей-поп изпълнители като Би Ти Ес, „Блекпинк“ и „Стрей кидс“. Той служи и като прозорец към корейската култура, казват някои потребители на социални мрежи.
С наградите „Тони“ южнокорейците вече са носители на четирите най-престижни отличия в развлекателния сектор на САЩ (EGOT). „Игра на калмари” спечели награди „Еми“ през 2022 г., а „Паразит“ – четири „Оскар“-а през 2020 г. Сопраното Суми Джо получи „Грами“ през 1993.
Източник: бТА
Източник: Актуално
