Министерството на правосъдието разкри, че България е изплатила общо 13 819 896 лева за обезщетения по решения на Европейския съд по правата на човека за последните десет години. Най-голямата финансова тежест е регистрирана през 2023 година, когато сумата по присъдите е над 4.14 млн. лева, съобщава NOVA.
Санкциите са заради полицейско насилие, незаконно подслушване и потъпкани човешки права.
Проверка е установила, че от 1992 година, когато страната ни ратифицира Европейската конвенция за правата на човека, са заведени 912 дела. Първото историческо осъдително решение е от 1997 година по случая Андрей Луканов. Съдът по правата на човека приема, че задържането му е било незаконно и без „разумно подозрение“ за извършено престъпление.
Обезщетението от 40 000 френскифранка е присъдено на семейството му, тъй като решението излиза след убийството на политика (2 октомври 1996 година).
Едно от най-тежките решения засяга полицейската акция срещу Тодор Димов – Чакъра през 2003 година, когато срещу него са изстреляни 15 снаряда с гранатомет. Съдът в Страсбург определя използването на такава сила като „абсолютно непропорционално“ и присъжда 50 000 евро на близките на починалия.
Контролът върху специалните разузнавателни средства също е един от основните проблеми на правораздавателната ни система.
Адвокат Михаил Екимджиев заявява, че прокуратурата често е първопричина за осъдителните решения заради неефективни разследвания и „чадъри“. Той критикува липсата на адекватни вътрешни механизми за обезщетение, особено при незаконна конфискация. Екимджиев отбелязва, че макар да има законодателни промени, те често са закъснели или козметични.
През 2024 година европейските магистрати защитават и свободата на словото по делото на журналиста Росен Босев. Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес, тъй като съдията, постановил присъдата срещу него на национално ниво, е бил обект на критични статии от самия Босев. Държавата е осъдена да плати над 7600 евро.
Друг пробив в системата е констатиран по жалба на сдружение „Зелен алианс“ относно внедряването на агенти на ДАНС в неправителствени организации. Решението задължава България да въведе съдебен контрол върху дейността на служителите под прикритие, за да се гарантира прозрачност.
Ако вземем предвид случая “Петрохан-Околчица” и съмненията в публичното пространство за ДАНС-следата, ще видим, че и до ден днешен всичко си е постарому.
Адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“ определя страната ни като „двойкаджия“ по темата за тайното следене, като подчертава, че от 2022 г. насам властите не са предприели мерки за изпълнение на решенията на съда.
Източник: Banker.bg
