Сръбският президент Александър Вучич отдавна се е доказал като политически акробат. Той умело омайваше Москва, за да получи евтин газ, Брюксел, за да получи пари за инфраструктура и Тръмп – за политическа подкрепа. С американския президент обаче удари на камък и ще му се наложи да реши на чия страна на историята е.
Вучич призна миналата седмица, че е между чука и наковалнята заради петролната компания НИС, контролирана от руската „Газпром нефт“. Русия го изнудва, а САЩ го притискат да я национализира. НИС беше поставена в списъка със санкции на Вашингтон заради връзката си с „Газпром“.
Санкциите срещу въпросната сръбска компания бяха отлагани шест пъти, като последно трябваше да влязат в сила на 1 октомври, след което отсрочката беше продължена до 8 октомври.
След обявяването им структурата на собствеността на НИС беше променяна неколкократно, но мажоритарният дял остана в руски ръце. През септември „Газпром“ излезе от собствеността на НИС, като един от акционерите стана фирма, управлявана от „Газпром“ – „Интелиджънс“ (Intelligence) от Санкт Петербург.
Най-големият дял в НИС все още се държи от „Газпром нефт“ – 44.9 процента, а сръбската държава има 29.9 процента. Останалите акции са в ръцете на дребни акционери. В крайна сметка, за да се избегнат санкциите, Вашингтон предложи постепенна национализация на сръбската петролна индустрия.
Русия пък предлага на Сърбия договор за доставка на газ само до края на годината, а Вучич очакваше подписването на дългосрочно споразумение. Той се срещна с Путин през май и през септември и разчиташе, че доставките са сигурни, но Кремъл му поднесе неприятна изненада.
Сега сръбският президент твърди, че Русия “използва газа като лост за влияние”. Това повтаря и Брюксел от няколко години, но Вучич не щеше и да чуе и отказваше да подкрепи санкциите срещу Москва.
Руснаците няколко пъти са намеквали, че съюзникът им в Белград играе двойна игра, а и директно обвиниха Сърбия, че изнася боеприпаси за Украйна. Според руското разузнаване „боеприпасите, произведени в сръбските отбранителни предприятия, предимно за тежки системи с голям обсег, се изпращат в страни от НАТО в интерес на Украйна под формата на комплекти с части за сглобяване“.
През юни миналата година пък „Файненшъл таймс“ съобщи, че износът на боеприпаси от Сърбия, които пристигат от 2022-ра в Украйна от трети страни, възлиза на около 800 млн. евро. Тогава Вучич обясни, че това е важна част от икономическото възстановяване на страната.
Сега сръбският президент отхвърли възможността за национализация на НИС с аргумента, че Сърбия не е нито комунистическа, нито фашистка, че да налага подобна крайна мярка. Но всъщност му е абсолютно ясно, че ако се опита да национализира петролната компания или да предприеме какъвто и да е друг ход, газовите доставки от Русия ще секнат окончателно на 31 декември.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова оповести, че Русия, заедно със Сърбия, води преговори със Съединените щати във връзка със санкциите. На САЩ е предложен дял в сръбската компания, както и поемането на ангажимент тя да купува определено количество американски петрол.
Вучич потвърди за предложения процент от акциите на НИС, но според него това няма да реши проблема.
Американските санкции са огромен удар срещу сръбската петролна индустрия и предизвикаха огромно напрежение в страната. Горивото по бензиностанциите ще стигне поне за още няколко седмици, но дългосрочното решение остава неясно. Президентът определи санкциите като „лоша новина“ с тежки политически, икономически и социални последици. Той предупреди, че рафинерията в Панчево може да функционира само до 1 ноември без нови доставки на суров петрол.
Миналата седмица хърватският министър на икономиката Анте Шушняр направи изненадващо предложение – Хърватия е готова да закупи НИС, ако това ще е решението на проблема. Той подчерта 40-годишните тесни връзки между хърватската компания JANAF (оператор на Адриатическия нефтопровод) и сръбската рафинерия в Панчево.
Министърът добави, че JANAF е получила изключение от Вашингтон до 15 октомври, но вече е транспортиран целия полагащ се на Сърбия суров петрол, който е бил по терминалите и тръбопроводите и доставките ще бъдат прекратени.
Вучич реагира иронично на предложението, отбелязвайки че първо трябва да разговаря с руските си партньори. По думите му Сърбия е заинтересована да купи държавната хърватска енергийна компания ХЕП и Адриатическия петролопровод „на цена, по-висока от тази, която всеки друг би предложил“.
Сръбският президент твърди, че въпреки натиска Сърбия ще остане честен и надежден партньор както към руската страна, така и към международната общност. Досега подобни декларации работеха в негова полза, но ситуацията доста се промени. И най-накрая може би ще му се наложи да избере към кой отбор да се присъедини.
Източник: Banker.bg
