На 2 април 2025 г., наречен от Доналд Тръмп „Ден на освобождението“, ще бъдат обявени нови реципрочни митнически ставки, насочени конкретно към 15% от държавите, с които САЩ имат най-големи търговски дисбаланси. Противно на опасенията на пазара за всеобщо прилагане, според последната предоставена информация ще бъдат насочени само към държави, които налагат мита на САЩ и имат търговски дефицит със Съединените щати. iBanFirst, водещ глобален доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, присъстващ в десет европейски държави, анализира икономическото въздействие на тези мита.
Рискуваме ли да се върнем към 30-те години на миналия век?
Според изчисленията на iBanFirst средната митническа ставка, която ще се прилага към вноса от САЩ, ще се увеличи от 4.8% на 10.5 процента. Това е значително, но все още е под 16.7% тарифа, която би се получила в резултат на пълното прилагане на икономическата програма на Тръмп, както беше представена по време на предизборната кампания. С това ново увеличение средната тарифа се върна на нивата, съществували преди споразуменията на ГАТТ от 30 октомври 1947 година.
Кои държави ще бъдат най-засегнати?
Администрацията на Тръмп се е насочила към седем основни играчи: ЕС, Мексико, Япония, Южна Корея, Канада, Индия и Китай, с по-фокусиран подход от първоначалните заплахи за глобална тарифна война.
Не е изненадващо, че Китай е най-засегнат, като тарифите се увеличават средно от 10.2 % до 29.5 на сто. Това все още е далеч от заплахата за 60% мита върху всички стоки, внасяни от Китай, отправена преди изборите.
Със сигурност ще бъде още по-трудно за страните, които почти не са били обект на американските мита. Такъв е случаят с Мексико и Канада. Тарифите ще се увеличат съответно от 0.1% и 0.2% на 20% и 25 процента. Това ниво на данъчно облагане ще има значително въздействие върху тези две страни, които са дълбоко интегрирани в икономиката на САЩ.
„За стоките от ЕС се очаква тарифите да се повишат съвсем слабо до средно 2 процента. Въпреки че всяко увеличение на търговските бариери е нежелателно, тази корекция е далеч по-слаба от това, което се налага на страни като Китай, Мексико или Канада. За базираните в ЕС износители – включително тези в България, новите мита са управляеми – те могат да доведат до някои корекции на цените или лек натиск върху маржа, но е малко вероятно да нарушат сериозно търговската им дейност“, твърди Веселин Бекяров, главен валутен дилър за България в iBanFirst.
Дългосрочният ефект е по-труден за измерване, тъй като е известно, че обявяването на значителни мита променя структурата на търговския баланс поради стратегиите за заместване на потребителите и стратегиите за заобикаляне от страна на предприятията.
Колко средства ще постъпят в хазната на федералното правителство?
Според администрацията на САЩ новите мита могат да донесат „трилиони долари за едно десетилетие“. Китайският пример обаче призовава към предпазливост. Митническите приходи на САЩ от Китай, след като достигат своя връх през 2022 г., рязко намаляват през 2023 г., което илюстрира адаптивността на предприятията в отговор на търговските бариери.
На практика би следвало да очакваме около 40-45 млрд. долара годишно. Това със сигурност е значителна сума, но далеч не е достатъчна, за да намали дефицита на САЩ.
Източник: Banker.bg
