В откриващата презентация на деветото издание на „Медийните класове“ – инициатива, организирана от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, проф. Александър Маринов – член на редакционния съвет на „Банкеръ“ – изнесе лекция, посветена на политическия реализъм и медиите. Той направи бърз преглед как се е развивал този теоретичен подход към международните отношения, като обясни, че за него е важно политиката да не се разбира само като основана на ценности, или само като основана на интереси. Причината за това е, че в реалността, в природата на човешката мотивация ценностите и интересите не могат да бъдат разкъсани като две отделни парчета.
Ето защо проф. Маринов подчерта, че в лекцията си ще говори за психологическия и образователния аспект на политическия реализъм и за ролята на медията в тях, а именно да помага на читателите да развият способност за трезво възприемане на действителността, независимо от желанията, страховете и пропагандните влияния.
За целта е важно журналистите не само да описват случващото се, но и да дават контекст, така че да се разберат истинските интереси и мотиви на различните субекти.
„Трябва да разказваме реалните истории на компромисите и сложността – вместо традиционните наративи за крайностите като „пълен успех“ или „пълна катастрофа“. Трябва да търсим и представяме случаи, в които политическите решения са били трудни, с реална цена, с частичен успех и с неочаквани странични ефекти, каквито има винаги“, обясни проф. Маринов.
Трябва да действаме като треньори на познавателна устойчивост, като разискваме несъответствията между обществените очаквания и фактическите резултати.
След тази „пожелателна“ част проф. Маринов призна, че има един парадокс, за който е безсмислено човек да се прави, че не съществува, и той е, че именно доминиращият медиен бизнес модел – не само у нас, но и по света – разчита на лесни, познаватели пътеки – сензация, идентификация с „нашите“ срещу „другите“, предлагане на прости и атрактивни отговори на сложни въпроси. И парадоксът е, че политическият реализъм изисква тъкмо обратното – скъпи когнитивни „инвестиции“ – като изграждане на способност за виждане на нюансите, търпеливо изчитане на сложни текстове и не на последно място – способност да се приемат неприятни истини.
Следователно медия, която иска да допринася за образоването на своята аудитория, трябва да търси микс от стратегии – да има определен дял независимо финансиране – чрез абонамент или дарения, които да я освобождават от тиранията на кликовете.
Така понякога ще се наложи да жертваме краткосрочния трафик в името на дългосрочно доверие и авторитет, като търсим и нова метрика за успех – не само брой прочитания, а и ангажираност и споделяне на информацията, призна проф. Маринов.
Дългогодишният анализатор в „Банкеръ“ призна, че предимството на медията е, че е направила своя дългосрочен и до голяма степен успешен, макар и изстрадан, стратегически избор – а именно да се фокусира върху публичното образование и гражданското възпитание.
Той призна, че това не само е голяма претенция, но е и трудно изпитание. Въпреки това бе категоричен, че подобен тип постоянна журналистическа работа е единствената устойчива основа за подобряване на действителността.
Тук проф. Маринов разкри сърцевината на политическия реализъм и връзката му с медиите, а именно когато те искат да помогнат на обществото да постигне подобряване на действителността, те трябва преди всичко да разкрият съотношението на силите, които са „за“ и „против“ определени промени, защото това именно е ключовата обяснителна променлива.
Проф. Маринов уточни, че има едно неразбиране и обвинения към политическия реализъм като подход за това, че той се занимава само с грубата сила, докато съотношението на силите трябва да се разбира в един по-широк, дори философски смисъл.
„Силата е не само военна сила и сила на парите – много голяма сила има духът, вярата, жизнеността – т.е. това е потенциалът на едно общество да преследва целите.
Той даде пример, че днес ставаме свидетели на сблъсъци и конфликти, в които много по-малки държави и нации се съпротивляват успешно и дори побеждават много по-големи от тях.
След това проф. Маринов се върна на вътрешнополитическия терен и даде пример с добре познатата „сглобка“ – която именно може да се обясни със съотношението на силите.
Именно съотношението на силите дава възможност на обществото да разбере границите на възможното за всяка управленска конфигурация. Има ограничения, които никой, колкото и да изглежда силен, не може да преодолее, призна проф. Маринов.
По този повод той постави коментирания напоследък въпрос – дали е възможно да има правителство след изборите – и сподели, че по тази тема ще е следващият му текст в „Банкеръ“.
Разбира се, не разказа предварително текста си на студентите, а даде някои примери как неговите теоретични разбирания на практика се реализират в „Банкеръ“. Разказа как е работил в „Банкеръ“ и по време на неговата основателка Бистра Георгиева и при настоящия издател – нейният син Илия Джагаров.
„Да си независим иска жертви“, подчерта проф. Маринов и призна, че който е познавал Бистра Георгиева, е бил наясно, че най-непродуктивният подход да се спре някакъв „неудобен“ текст, е като се заплашва или се предлага подкуп.
„Това щеше да бъде развито на макс, а колегата Иван Рачев, (в чиято памет бяха организирани „Медийните класове“ бел. ред.), реагираше като бик на червено на „съвети“ от типа „Недей да пишеш за това“, спомни си проф. Маринов. И с това по своеобразен начин предаде щафетата на следващите лектори в „Медийните класове“.
На 26 март (четвъртък) от 12:30 ч. в зала 3036 – „Финансови разследвания“, с гост-лектор Николай Стоянов – журналист от „Капитал“.
На 27 март (петък) от 10:00 ч. в зала 2023 – „Мястото на икономическата информация в телевизионното програмиране“ с гост-лектор e Ваня Бедрова, програмен директор в “Евронюз”.
На 1 април (сряда) от 16:00 ч. в зала 211К – „Краят на „мейнстрийм“ медиите или началото на трансформацията им: Войната между редакторите и алгоритмите“ с гост-лектор e Иван Нончев, главен редактор на “Мениджър Нюз”.
На 14 април (вторник) от 16:00 ч. в зала 408К – „Бизнес журналистиката през призмата на енергетика, икономика и екология“ с гост-лектор e Георги Велев – главен редактор на „3E NEWS“.
На 23 април (четвъртък) от 12:30 ч. в зала 4041 – „Журналистическо разследване“ с гост-лектор e Миролюба Бенатова, водещ в „Дневен ред“.
На 29 април (сряда) от 12:30 ч. в зала 3037 – „Съдебна журналистика и обществен интерес: кой контролира контролните органи?“ – с гост-лектори Борис Митов и Нели Делчева, журналисти в „Свободна Европа“.
Източник: Banker.bg
