„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Има български спортисти, които остават в историята с един голям момент. Има и такива, които в продължение на години са непобедими, печелят световни и европейски титли и стигат до олимпийския връх, но въпреки това постепенно потъват в забравата. Севдалин Маринов е от вторите. На едва 20 години той става олимпийски шампион по вдигане на тежести в Сеул, а преди и след най-големия си успех е сред абсолютните господари на своята категория. Между 1985 и 1988 г. печели три световни и четири европейски титли, а през 1988-а добавя и олимпийското злато. След това обаче животът му поема в съвсем друга посока – Маринов заминава за Австралия, печели злато и за новата си държава, а по-късно се оказва в центъра на допинг скандал, който слага край на треньорската му кариера там.
Момчето от Асеновград, което започна да покорява света
Севдалин Маринов е роден на 11 юни 1968 г. в Асеновград и започва да се занимава с вдигане на тежести още като дете. На 11 години влиза в спортното училище „Васил Левски“, където първоначално тренира под ръководството на Димитър Стойков. По-късно попада в школата на Иван Абаджиев – треньора, който по това време превръща българските щанги в световна сила. Маринов преминава през Асеновец и Марица, а през 1988 г. вече е състезател на ЦСКА.
Още в началото на кариерата му става ясно, че България има необикновен талант. През 1985 г. Маринов печели първата си световна титла в категория до 52 килограма, а само година по-късно повтаря успеха си. През 1987 г. отново е №1 в света. Междувременно печели европейските титли през 1985, 1986, 1987 и 1988 г. и се превръща в един от най-доминиращите щангисти в категорията си. За периода 1985-1988 г. той практически няма конкуренция на големите форуми.
На 20 години идва върхът
Най-големият момент в кариерата му идва през 1988 г. в Сеул. Маринов е едва на 20 години, но вече е световен и европейски шампион и от него се очаква да спечели олимпийското злато. Той оправдава очакванията по впечатляващ начин – вдига 120 килограма в изхвърлянето и завършва двубоя с 270 килограма, което му носи олимпийската титла и рекорди. Така Маринов се превръща в най-младия български олимпийски шампион в щангите.
Самият Маринов години по-късно разказва колко огромно значение е имала тази титла за него. Преди Сеул той получава контузия и трябва да направи всичко възможно, за да се върне навреме. „На онези години може да си световен и европейски, но ако не си олимпийски шампион, ти си никой“, спомня си той.
Златото в Сеул затвърждава статута му на абсолютен №1 в категорията. В кариерата си Маринов записва три световни и пет европейски титли, а според архивите на БТА поставя шест световни и девет олимпийски рекорда.
България остава зад гърба му
След още няколко години на най-високо ниво идва неочакван обрат. През 1991 г. Маринов се мести в Австралия. Промяната не е лесна – нова държава, нов език и необходимост да изчака, преди да може да продължи пълноценно състезателната си кариера. Самият той признава, че първите две години са били трудни, но постепенно успява да се адаптира.
През 1994 г. идва още един любопитен момент в неговата кариера. Вече представяйки Австралия, Маринов печели златен медал на Игрите на Британската общност във Виктория. Така олимпийският шампион от Сеул добавя още една голяма титла, но този път под знамето на друга държава.
Година по-късно приключва активната си кариера и се насочва към треньорската професия. В Австралия той работи с млади щангисти и постепенно се превръща във важна фигура за местните тежести.
Скандалът, който промени всичко
Историята обаче не завършва с успехите. През 1995 г. Маринов е уличен в употреба на забранени вещества и това слага край на състезателната му кариера. Години по-късно той отново попада в центъра на допинг скандал, този път вече като треньор в Австралия.
През 2003 г. при полицейско претърсване на помещение, в което живее, са открити забранени вещества, включително тестостерон и анаболни стероиди. През 2007 г. Спортният арбитражен съд в Лозана потвърждава доживотното му наказание заради второ нарушение, а австралийската антидопингова агенция посочва случая като сериозен сигнал срещу употребата и разпространението на забранени вещества в спорта.
Така историята на един от най-успешните български щангисти се оказва много по-различна от обичайния разказ за олимпийски шампион. Става дума за човек, който на 20 години покорява олимпийския връх, в продължение на години е сред най-добрите щангисти на планетата, а след това напуска България и започва втори живот на другия край на света. Севдалин Маринов не просто има медали – той има история за възход, ново начало и тежко падение, която показва колко различен може да бъде животът на един шампион след последното му качване на подиума.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Българинът, който покори Олимп два пъти
Източник: Актуално
