„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Една легенда на българския футбол, несъмнено изпреварила времето си с няколко десетилетия. Той е един от най-известните футболисти в миналото, но днес познат само на малцина от най-запалените фенове на Левски. Той завинаги ще остане в историята на красивата игра като първия българин, отбелязал три гола в един мач за националния отбор. Неговият дрибъл и невероятна точност често карали противниците да се обръщат с почуда, а защитниците – да се страхуват от величието по левия фланг. Той е Панчето.
Първият български футболист, реализирал хеттрик за националния отбор
Асен Панчев е роден на 1 октомври 1906 година в София. Негови родители са Младен Панчев и Евгения Стоянова, които са известни дейци за времето си, а дядо му Насте Стоянов е български възрожденец от Македония. Бърз, повратлив и учудващо точен, още от малък Панчето показва невероятни умения, които впоследствие ще оформят кариерата му. Футболната му история започва в „синята школа“, където той първоначално играе за дъщерния отбор на Левски – Аспарух. Малкият Асен играе с обувките на майка му… тъй като тези на баща му били твърде големи. През 1921 г. заедно с други деца е избран за първия юношески отбор в България – на Левски София. Отборът е наречен „Сини лъвчета“, който бива ръководен от Борис Василев – Боркиша, който дал името на емблематични столичен клуб. Панчето бил едно от най-старателните и всеотдайни в школата и неслучайно след три години, през 1924 година, той вече е част от първия отбор на „сините“.
Асен + Асен = успехи за Левски
Качествата, които го отличават като по-малък, биват усъвършенствани в следващите години и Асен Панчев вече бил известен със страхотната си скорост, добра техника и отлично изпълнение на статични положения с левия си крак. С невероятните си умения и в партньорство с друга легенда на „сините“ Панчето жъне успехи за Левски в следващите 13 години с едно кратко прекъсване. Той изиграва 106 шампионатни мача за столичния тим, в които отбелязва 59 гола. По това време Левски изгрява и на международната сцена, а Панчето е неизменна част със своите над 40 гола в 71 срещи. „Сините“ се радват на много успешно дуо атака в състав Асен x 2. Панчев сформира страхотен тандем с адаша си в центъра на атаката Асен Пешев – Капуй, като двамата са си заслужили признанието за една от най-добрите нападателни двойки в историята на клуба. Партньорството им продължило цяло десетилетие, като двамата се разбирали толкова добре, че противниковите защитници често страдали от тяхното сътрудничество в атака. Оръжието в атаката донесло на Левски куп успехи, включително и първа шампионска титла. Тимът два пъти станал шампион на България – през 1933 и 1937 година, четири пъти първенец на София и завоювал 4 трофея за Купата на „Улпия Сердика“.
Президентът на ФИФА останал възхитен от Панчето
Само две години, след като си е проправил път в мъжкия отбор на Левски, Панчев е извикан за националния отбор на България, където вече е с ново амплоа – ляво крило. Той записва общо 41 мача с фланелката на „лъвовете“, в които отбелязва 15 гола. Три от попаденията му обаче му осигуряват място в историята на българския футбол. Панчето е първият българин, реализирал три гола в един мач за националния отбор. Това става при загубата от Франция с 3:5 през 1932 г. Този двубой, изигран на наводнения терен в София е наблюдаван и от президента на ФИФА Жул Риме, който заявява, че „за пръв път вижда такава енергия и твърда воля“. Успехите на Панчев с България също не липсват, като той е част от отборите, спечелили Купата на БОК през 1931 и Балканската купа в Белград през 1932 г. Асен Панчев е сред футболистите, борили се за участие на Световното първенство през 1934 година, като играе в квалификационните срещу с Австрия и Унгария. Така той се помни като най-добрия и резултатен национален състезател на левия фланг на България от довоенния период.
(национален отбор на България, 1932 година; Асен Панчев – горе дясно)
Кошмарна контузия слага край на магията на Панчето
Както бе споменато, „синята приказка“ на Панчето бе за кратко прекъсната. Това се случи през 1934 година, когато той напуска заради постоянните в този момент финансови проблеми на Левски. Родният голмайстор е натрупал достатъчно слава в България и се отправя за ново приключение зад граница. През сезон 1934/35 Асен Панчев е футболист на чехословашкия Бохемианс – отбор, срещу който Левски е играл по-рано през годината в приятелска среща. В този мач Панчето отбелязал единствения гол за „сините“ и оставил достатъчно добро впечатление, че пражкият тим да го поиска в редиците си. Две години по-късно, през 1936 година, Панчев отново става играч на Левски, но завръщането му по родните терени е помрачено от тежка контузия в последния мач от есенния полусезона на столичния шампионат срещу Раковски. Той успява да отбележи един от трите гола за победата на неговия тим, но по-късно в срещата чупи бедрена кост. Именно тази контузия е причината той да прекрати активната си кариера едва на 30-годишна възраст.
Още успехи с Левски, но край тъчлинията
Тежката контузия обаче не отделя Панчев от голямата му страст. Няколко години по-късно той се завръща на терена, но този път край тъчлинията като треньор. Той застава начело на отбора през 1939 година и за малко не донася титла още в първия си сезон – тимът завършва на втората позиция в националния шампионат. След кратка раздяла той отново се завръща като треньор на любимия си клуб и през 1942 година го извежда до първи шампионски дубъл – Левски печели и държавното първенство и турнира за Царската купа.
Поредната жертва на режима
След промените от 9 септември 1944 г. Панчето също като свои колеги бива прогонен от мракобесния комунистически режим. За кратко е футболен съдия, но след това е изцяло изключен от физкултурното движение „за професионализъм“. От този момент той се отдава на новата си професия – като счетоводител. През 1959 година получава награда сребърна значка за заслуги от футболната федерация, но впоследствие е лишен от карта за безплатен вход на мачове. Напуска този свят на 17 ноември 1989 година на 83-годишна възраст.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Той спечели Световното, но славата го отказа млад, а сега покорява над 4 000 метра само по шорти
Източник: Актуално
