В технологичния сектор в момента се случва нещо странно. Компаниите отчитат рекордни приходи и печалби, но в същото време съкращават десетки хиляди служители, като официалното обяснение за това е изкуственият интелект (AI). От началото на годината досега са регистрирани около 363 вълни от съкращения в технологични компании, засегнали близо 150 000 души. Според платформата за подбор на персонал TrueUp, която поддържа един от най-цитираните регистри за съкращения в сектора, темпото е около 974 души на ден – с 44% по-бързо от миналата година, пише TechCunch.
И тази тенденция изглежда се ускорява. Миналия месец съкращенията в технологиите достигнаха двугодишен пик с близо 40 000 освободени служители. Данните на консултантската компания Challenger, Gray & Christmas показват, че за трети пореден месец изкуственият интелект е най-често изтъкваната причина за съкращения във всички индустрии.
Скептицизмът, че AI наистина е виновникът, обаче расте. Всичко това изглежда по-скоро като удобно прикритие, отколкото като реална причина. Малко примери илюстрират тази съпротива по-добре от случилото се с финтех компанията Block по-рано тази година. След като претърпя сериозни критики за съкращаването на близо половината от служителите си, Джак Дорси отрече това да е знак за проблеми. Вместо това той настоя, че AI инструментите „позволяват нов начин на работа, който фундаментално променя концепцията за изграждане и управление на компания“. Притиснат в платформата X от коментатори относно изкуственото раздуване на щата по време на пандемията, Дорси в крайна сметка призна, че Block всъщност са наели твърде много хора тогава.
„Вълшебното извинение“ на мениджмънта
Други водещи фигури също се включиха в дебата. Известният рисков инвеститор Марк Андрийсен наскоро нарече AI „универсалното извинение“ за съкращения, които в някои случаи всъщност се дължат на лошо управление. В разговор с инвеститора и водещ на подкасти Хари Стебингс, Андрийсен заяви:
Всички големи компании на практика са със свръхраздут щат. Излишъкът е поне 25%, но според мен при повечето е 50%, а при много от тях – дори 75%. Сега обаче всички те имат перфектното извинение: „О, ами това е заради AI“.“
Ситуацията става взривоопасна поради факта, че точно в момента, в който десетки хиляди работници биват изхвърляни на улицата, тесен кръг от хора в AI индустрията натрупват богатство в трудно въобразими мащаби.
В началото на миналия месец производителят на AI чипове Cerebras Systems приключи първия си ден на борсата Nasdaq с ръст от 68% спрямо цената на IPO-то от 185 долара. Това донесе на компанията пазарна капитализация близо 67 млрд. долара – най-голямото технологично IPO в САЩ от дебюта на Snowflake през 2020 г. До края на борсовата сесия съоснователите Андрю Фелдман и Шон Ли вече бяха милиардери (въпреки че оттогава акциите на компанията паднаха с 30%).
Междувременно SpaceX излезе на борсата в петък и към момента на писане на този текст се радва на пазарна капитализация 2.1 трилиона долара. Това превърна Илон Мъск в „трилионер на хартия“ и потенциално създаде около 4400 милионери и близо 400 мултимилионери (с активи над 100 млн. долара) – при условие, че акциите запазят стойността си. Anthropic и OpenAI също se приближават към публичния пазар, като и двете компании се очаква да бъдат оценени на около 1 трилион долара или повече.
Междувременно бумът на изкуствения интелект носи баснословни богатства за технологичните лидери, които масово купуват луксозни имоти за стотици милиони долари – като Марк Зукърбърг, който придоби имение за 170 млн. долара малко преди Meta да съкрати 10% от щата си. Тези екстравагантни разходи обаче се случват на фона на дълбока икономическа криза за обикновените американци, които са притиснати от растящи цени на имотите, двойно по-високи лихви по ипотеките и скок в разходите за здравеопазване.
Контрастът е толкова драстичен, че според проучванията от 2026 г. над три четвърти от хората посочват издръжката на живота като основен проблем, а мнозинството вече смята стандарта на средната класа за напълно недостижим.
Новият „Окупирай Уолстрийт“?
Накратко, тук става дума за нещо много по-дълбоко от обикновена загуба на работни места. Десетки хиляди съкратени служители се сблъскват с необичайно безмилостна икономическа среда. В същия момент шепа хора от AI индустрията наблюдават как се материализира историческо богатство, а на освободените работници се казва, че изкуственият интелект е причината да останат без препитание. Независимо дали това е вярно – много икономисти посочват митата, войните в Близкия изток и по-широката икономическа несигурност като реални двигатели на корпоративната предпазливост – общественото възприятие е факт. Една група хора става немислимо богата благодарение на технологиите, които уж заменят другата група.
Не е трудно да се намери исторически прецедент за това какво се случва, когато тази пропаст стане твърде голяма. През 2008 г. финансовата криза, започнала с безотговорно кредитиране и прекомерни рискове на Уолстрийт, завърши със спасяването на същите тези банки с държавни пари, докато милиони загубиха работата и домовете си в последвалата рецесия. Три години по-късно този гняв се материализира в движението „Окупирай Уолстрийт“.
Ако настоящата траектория се запази, това движение може да изглежда съвсем скромно в сравнение с бъдещите протести. „Окупирай Уолстрийт“ се роди от криза и общественият гняв в същността си беше насочен към това кой плаща сметката за възстановяването. Този път обаче няма икономически срив, към който да се посочи с пръст. Компаниите са печеливши, самият AI ражда нова класа от зашеметяващо богати хора за една нощ, а съкращенията въпреки това продължават, оправдавани с технологичния прогрес.
Ако през 2008 г. посланието беше: „Спасяваме хората, които съсипаха икономиката, докато вие губите работата си“, сега то може да се превърне в: „Ставаме по-богати от всякога благодарение на същата технология, която използваме, за да ви заменим“.
Много компании – сред които Block, Atlassian и Cloudflare – видяха как акциите им скочиха, когато посочиха AI като причина за съкращенията, така че от чисто бизнес гледна точка стратегията е ясна.
Източник: Economic.bg
