Българските животновъди определят предвидените нови текстове в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приети от Народното събрание на първо четене, като удар върху сектора.
По този повод Асоциацията на българските биволовъди, Националния съюз на говедовъдите, Месо и млекопроизводителите в България, Асоциацията на земеделските производители, Института на жените фермери, Националната асоциация на млекопроизводителите, Асоциацията за развъждане на черношарена порода – Добрич, Съюза на българските животновъди и Националната био асоциация, настояват с официално писмо за спешна среща с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и председателя на парламентарната Комисия по земеделието Явор Гечев.
Според действащия сега закон животновъдите всяка година имат право да кандидатстват за до 300 декара земя от Държавния поземлен фонд в района, където се намира животновъдният им обект. Целта на това правило е фермерите, които не притежават достатъчно собствена земя, да имат възможност да получат такава за нуждите на стопанствата си. Ако земята не бъде разпределена на първия етап, тя се предлага на търг.
При сегашните правила до този търг не се допускат кандидати с публични задължения към държавата. Странно защо обаче в залегналите в проектонорматива текстове това ограничение отпада.
Председателят на Асоциацията на българските биволовъди Мария Степанчева обяснява, че на всичкото отгоре се разширява и обхватът на землищата, от които може да се кандидатства за земя, като се включват и съседни общини и дори области. По този начин се дава възможност за участие на доста широк кръг земеделски стопани и животновъдите са сериозно притеснени, че при разпределението на държавните земи, те ще загубят досегашното си предимство, което все пак им даваше възможност за развитие.
Съвсем логично при новите правила хората, работещи в тази сфера, трудно ще могат финансово да се конкурират например със зърнопроизводителите, които години наред бяха облагодетелствани и днес могат да предложат много по-висока цена.
Недоволството на браншовиците се поражда и от факта, че при „мъдренето“ на текстовете в проектозакона, никой не ги е обсъдил с тях, при все че на практика те са най–засегнати от тези нововъведения.
Като друг сериозен проблем Степанчева посочва, че организациите не са били събрани предварително, за да бъдат запознати с предложените законодателни промени и да дадат своите становища. Съвсем резонно хората, които все още се опитват да подържат животновъдството у нас, недоволстват, че корекциите се придвижват без публично обсъждане и се наслагва неприятното усещане, че някой бърза те да прелетят безпрепятствено през парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите, и да финишират за още по-безпрепятствено гласуване в пленарната зала.
Мария Степанчева определя този подход като недемократичен и обиден за животновъдите.
В писмото си браншовите организации настояват законопроектът да не бъде разглеждан и гласуван окончателно, преди да се проведе съвместна среща с техни представители, на която да представят своете аргументи как промените ще засегнат фермерите и да се изчистят спорните текстове.
Тук е моментът да припомним анализите на Eurostat и FADN от юли миналата година, които ясно дефинираха кои сектори в българското селско стопанство наистина са изправени пред реални проблеми и кои просто се опитват да се впишат в общия хор на нуждаещите се от подкрепа.
Именно там беше посочено млечното говедовъдство, при което се очакваше броят на млечните крави у нас през миналата година да падне до към 190 000 от 227 700 в предишната стопанска година. На тези очаквания съответстваха и цифрите за спад в общото количество добито мляко за периода ноември 2024 – октомври 2025 г. и по-точно – 762 768 хиляди литра. Подобна притеснителна статистика беше отчетена и при другите съпътстващи млечния сектор продукти. В същите анализи се отбелязваше и че това е реален спад, който не може да се скрие зад общите числа за земеделието.
Впрочем проблемите със стопанисването конкретно на пасищата не са от вчера, те периодично излизат на дневен ред, но за съжаление законодателните решения стават все по-куци и по-куци.
В тази връзка ще припомним и едно изказване на съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколевот преди три години. Тогава той каза: „Истинските български животновъди продължават хронично да бъдат ощетявани от несвършената законодателна работа. Всяка година 15 000 животновъд заявяват пасища, но 10 000 от тях не могат да обезпечат животните си със земя. Над 70% от животновъдите в страната са в дефицит на пасища и годишно около 10 млн. лв. отиват в недобросъвестни ползватели. Жизнено важно за българските фермери е да им бъдат предоставени както пасища, така и земя от държавния поземлен фонд, за да могат да намалят своята зависимост от външни доставчици“ .
Каква е разликата днес?!
Източник: Banker.bg
