Златото и среброто паднаха рязко след изключително високи пазарни колебания в хода на подготовката на играчите за решението на президента Доналд Тръмп за председател на Федералния резерв и данните за инфлацията. Възстановяващият се щатски долар добавя краткосрочен натиск, но дългосрочните модели за възход на благородните метали остават непокътнати.
Златните котировки направиха рязък низходящ обрат след като на 29 януари се натъкнаха на съпротивата от 5600 щ. долара за тройунция и паднаха под 5100 долара за тройунция. Мощният срив с над 500 долара за тройунция само за минути е белег за резки колебания и възможна промяна в нагласите.
Търговците се подготвят за по-нататъшен спад преди Тръмп да обяви следващия председател на Федералния резерв. Несигурността остава висока и пазарите реагират преди новината. От друга страна, щатският долар се възстановява над дългосрочната подкрепа от 96 пункта. Договорената сделка за избягване на паузата в работата на щатската администрация и реализирането на печалби на валутния пазар доведе до поскъпването на зелените пари.
Въпреки поевтиняването на златото, се очаква металът да отчете силен ръст за януари.
Среброто последва рязкото понижение на златото от екстремвно високите равнища. И двата метала изглеждат слаби в краткосрочен план, но дългосрочните фундаменти са здрави. Геополитическото напрежение с Иран, Куба и Канада оставя вратата отворена за подновено търсене, когато низходящата корекция приключи. Данните за индекса на потребителските цени в САЩ и решението на Тръмп за Федералния резерв ще са сериозни фактори за определянето на следващото движение и на скъпоценните суровини.
Основните зони на подкрепа за златото са 5000 и 4500 долара за тройунция. Резкият му спад не променя дългосрочните възходящи перспективи, тъй като цената е формирала базови модели около 4000 долара за тройунция. И докато цената остава над тази стойност, дългосрочната и средносрочната тенденция се запазват.
Траекторията на среброто следва тази на жълтия метал. След като достигна дневен максимум от 120 щ. долара за тройунция на 29 януари, последва мощен срив с около 10 долара за тройунция – белег за свръхпокупки. Общата картина обаче остава позитивна. Корекцията на среброто, която свали котировките на метала под 100 долара за тройунция, би трябвало да намери силна подкрепа около 60-70 долара за тройунция, като следващото движение нагоре може да е дори по-силно.
В публикуван на 29 януари доклад Световният съвет за златото посочва, че общото търсене на метала през 2025 г., включително извън борсите, е надхвърлило 5000 тона за първи път. Отчетеният скок с 84% – до 5175 тона, в комбинация с рекордния скок на цената на златото, достигнала 53 нови исторически максимума през годината, е довело до безпрецедентна оценка от 555 милиарда щатски долара – ръст от 45% на годишна база.
Засилената инвестиционна активност е довела до общия растеж на търсенето, включително на инвестициите в търгувани на борсата златни фондове, в които са се влели 801 тона метал, а покупките на кюлчета и монети се е ускорило до 12-годишен връх.
Постоянните теми за сигурно убежище и диверсификация движиха инвестиционния интерес през цялата година, заедно с мотивите, свързани с цените.
Покупките на централните банки и на други институции като държавните фондове и други правителствени дружества, са намалели до 863.3 тона през 2025-а – 20-процентно забавяне в сравнение с предишния си темп.
„Акцентът определено е инвестиционното търсене. Слабото място – това, което може да изненада хората – е, че търсенето от централните банки е спаднало“, отбелязва Джон Рийд, пазарен стратег в Световния съвет за златото. Той добавя, че покупките от централните банки тази година може да са с „200 или 250 тона по-малко“ от миналата, макар и с висока степен на несигурност.
Сингапур, Русия и Йордания са сред държавите, чиито централни банки са съобщили за продажба на злато през периода. Полша пък е била най-едрият на скъпоценния метал за втора поредна година с придобити 102 тона. Участниците на пазара смятат, че покупките от Китай – голяма част от които не се отчитат и не са включени в данните на Световния златен съвет, са дори по-високи, след като се вземат предвид необявените сделки. Казахстан, Бразилия, Азербайджан и Турция също са сред най-големите официални купувачи през миналата година.
Източник: Banker.bg
