Още при самото си представяне, държавният бюджет за 2025 г. бе съпътстван от критики и спекулации, които не само, че не спряха, а се засилиха в хода на годината. Освен събираемостта на данъците и изобщо на постъпленията, голяма неяснота остава с какъв дефицит ще завърши държавната сметка тази година при заложено правило за не повече от 3% от прогнозния БВП.
Последните данни, изведени от Министерството на финансите (МФ) за месец юли, показаха, че „дупката“ е вече 2%. А сметките на Фискалния съвет сочат, че в края на годината недостигът на средства за покриване на разходите ще се покачи до 9.4 млрд. лв., или 5.1 – 5.41% реален дефицит. Изчисленията са на база политическите ангажименти, дадени към момента от кабинета „Желязков“.
Данните бяха изведени от финансиста Любомир Дацов, част от Фискалния съвет, по време на заседание на парламентарната Подкомисия за контрол на публичните средства във вторник, на което консултативният орган бе изслушван във връзка с бюджета.
Логично, веднага след това депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев попита дали България не е изправена пред риска от процедура по свръхдефицит още в началото на 2026 г., дори след като тази година Европейската комисия (ЕК) предостави възможност за дерогация при направени военни разходи (т.е. да не се броят като част от дефицита).
Дацов обаче допусна, че правителството може да успее да завърши годината с 2.9% дефицит, но при допускане, че в момента все още не е ясно точно колко ще са военните разходи. Оценките на Съвета за тях варират между 0.5 и 1.5% от БВП.
Ако ме питате лично, България, включително с военните разходи, ще има 3.4% дефицит – това е нещо, което и по старите правила няма да доведе до процедура за свръхдефицит, тъй като се смята за еднократно изключение, което може да бъде коригирано в рамките на следващата година“, коментира Дацов.
Той увери, че от Съвета „не се притесняваме, че ще влезем в процедура по свръхдефицит“.
Според оценките на консултативния орган, неданъчните приходи ще бъдат изпълнени почти на 100%. Големият въпрос обаче остават данъчните постъпления, при които се очакват едни 3 млрд. лв. неизпълнени приходи. В тази сметка влизат всякакви видове данъци, не само постъпленията от ДДС.
Спрямо икономиката и БВП, събираемостта на данъчните приходи е много добра. Ние поне нямаме някаква съществена забележка към приходните агенции – данъчните приходи отговарят на икономическото развитие на страната, дори с леко подобрена събираемост“, каза финансистът.
Разходите, от друга страна, може би ще бъдат орязани. По-конкретно, това ще важи за разходите за персонал.
В края на годината сме допуснали, че няма да се плащат бонуси, тъй като разходите за персонал излизат с близо 1 млрд. лв. отгоре спрямо планираното“, каза Дацов.
Напомняме, че по това перо са заложени 22.8 млрд. лв. за 2025 г.
Прочетете още
Оценките за 2025 г.
При представянето на своите прогнози за текущата година от Фискалния съвет изтъкнаха, че работят с ограничен набор от данни (само до юли).
На база на тях очакванията са БВП на България да достигне 218.5 млрд. лв. през текущата година и да нарасне с 3.2 на сто. От друга страна, инфлацията ще се ускори – средногодишната ще е 4.1%, а тази в края на периода – ще е 5.5%.
Иска ни се да подадем предварителен сигнал, че рисковете и неизвестностите за 2026 г. са много повече, отколкото з 2025 г.“, каза Дацов.
Възможните сценарии за догодина
Два са възможните сценария за 2026 г., макар че и двата имат 50% шанс да бъдат променени при наличието на повече данни:
- При 5% номинално изменение на БВП, той ще достигне 230 млрд. лв.
- При приблизително 7% изменение на БВП, той ще е 234 млрд. лв.
Що се отнася до инфлацията, средногодишното покачване на цените ще е 3.9%, а в края на периода инфлацията ще е 2.7 на сто.
Единият сценарий е при доста по-негативно допускане за развитието на външната среда, която ще задълбочи неравновесията на пазара на труда. Забавянето на външната среда, на растежа в Европа и прехвърлянето върху българските условия може да забави изцяло икономиката и да създаде натиск върху пазара на труда, да забави ръста на заплатите и да увеличи съвсем леко безработицата“, каза Дацов.
Фискална иновация
Избраният по-рано тази година нов председател на Фискалния съвет Симеон Дянков сподели, че Подкомисията е първата, която се допитва до органа за коментари за Бюджет 2026 г.
Това е първият официален форум, в който ние можем да говорим по-конкретно за изпълнението на бюджетите за 2025 и 2026 г.“, каза Дянков.
Той засегна темата и за еднократната вноска на данък „Печалба“ от страна на банките – нещо, което той определи като „фискална иновация“.
След като еднократно се взе данък печалба от банките, какво остава за 2026 г.? Това означава ли, че тази фискална иновация автоматично ще важи и за Бюджет 2027 г.?“, попита той.
Напомняме, че банковият сектор помогна за „закърпването“ на разрастващия бюджетен дефицит, внасяйки авансово половин милиард данък печалба за 2026 г. Проверка на Economic.bg в данните на Българска народна банка (БНБ) показа, че към юни 2025 г. сумата е 512.8 млн. лв.
Източник: Economic.bg
