„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Въпреки внушителната си фигура, той се движеше по футболния терен с елегантността на лебед и лекотата на пеперуда, тичайки на пръсти като балетист. Финтовете, докосванията, ударите с глава и прецизните му пасове, с които подготвяше съотборниците си, бяха като извадени от филм. Головете му – акробатични, с чиста техника или сила, отбелязани както от игра, така и от свободни удари, и до днес очароват феновете. Като най-изтънченият централен нападател в съвременния футбол и един от най-добрите за всички времена, мястото на Марко Ван Бастен в залата на славата е безспорно.
Един от най-великите футболисти, който така и не разгърна потенциала си
Нидерландецът беше перфекционист и победител, както показват неговите 24 титли и различните лични отличия, включително трите му „Златни топки“. Той беше зрелищен футболист, обичан от феновете по целия свят. Но всяка приказка си има своя лош герой, а в случая на Ван Бастен това бяха контузиите, които в крайна сметка го принудиха да сложи край на кариерата си преждевременно. Но от началото до самия край той си заслужи признанието на целия футболен свят и бе определен за един от най-добрите, докосвали се някога до топката.
Да замениш Йохан Кройф и да го засенчиш
Марсел, известен на футболния свят като Марко, ван Бастен е роден на 31 октомври 1964 година в Утрехт. Страстта му към футбола му е предадена от баща му Йоп, който е бивш шампион на Нидерландия. Марко прекарва ранните си години в различни клубове в родния си град. Най-често играе срещу по-големи момчета, които се опитват да го спрат с всички възможни средства, честни или нечестни, но почти никога не успяват. На 16-годишна възраст Ван Бастен е приет в младежката академия на Аякс, а година по-късно дебютира в първия отбор, като веднага става ясно, че е изключителен талант. Той влиза като резерва на легендарния Йохан Кройф и минути по-късно отбеляза първия гол в професионалната си кариера.
По-късно Кройф става негов треньор, а Ван Бастен отбелязва 152 гола в 172 мача за Аякс, спечелвайки три титли на Нидерландия, три национални купи и Купата на носителите на купи през 1987 година. Той впечатлява целия свят с лекотата, с която играе, откъдето се ражда и прякорът Лебеда от Утрехт. Ван Бастен не съмнено се превръща в най-голямата звезда на Аякс, но след трансфера му в Милан и Серия А, която по онова време е най-добрата лига в света, той се превръща в легенда. Първо под ръководството на революционера Ариго Саки, а след това начело с Фабио Капело, Ван Бастен бързо се превръща в идеалния завършител в една почти перфектна система.
Нидерланското „златно“ поколение, което завладя „Сан Сиро“
През 1988 година към Ван Бастен се присъединява сънародникът му Франк Рийкаард. Друга звезда на „лалетата“ Рууд Гилит вече беше пристигнал на „Сан Сиро“, предоставяйки на треньора Ариго Саки един от най-силните състави, събирани някога в италианския футбол. В Милан са „Галактикос“ много преди Реал Мадрид да мечтае да привлече най-добрите играчи в света. Следващите години са зрелищни, като Ван Бастен е в центъра на всичко за „росонерите“. Дори с постоянно превързания си и често болезнен десен глезен, той преосмисля ролята на централен нападател и доказва, че може да бъде и отличен плеймейкър. Ван Бастен очарова феновете по пътя си към спечелването на три Скудети, две италиански Суперкупи, две Купи на Европейските шампиони, две Европейски суперкупи и две Интерконтинентални купи.
Ван Бастен е спрян в разцвета на силите си
Така в края на 80-те години Милан е най-добрият и вълнуващ отбор в света, а Ван Бастен е неговата звезда. Той два пъти става голмайстор на Серия А и веднъж голмайстор в Купата на европейските шампиони. С натрупването на попаденията на Ван Бастен започват да падат рекорди. Нидерландецът се превръща в първия играч, отбелязал четири гола в един мач от най-елитната европейска надпревара. Между 1988 и 1992 година той печели три награди „Златна топка“, както и титлата „Футболист на годината на ФИФА“. Сезонът 1991/92 в Серия А е най-успешният за Ван Бастен в атаката. Той отбелязва 25 гола в 31 мача. Нидерландецът доминира в най-силната лига в света, а феновете само мечтая какво предстои през следващата кампания, но контузиите ограничават участието му.
Контузията, която принуди Ван Бастен да се откаже преди 30-а си годишнина
През 1994 година Ван Бастен отново печели титлата в Серия А и Шампионската лига, но този път като зрител. Постоянните му контузии го принуждават, едва на 28 години, да гледа мачовете от трибуните още от лятото на 1993 година. Преди това той отбеляза 125 попадения и даде 49 асистенции в 201 мача за „росонерите“. До днес той е един от само двама играчи, отбелязали поне по един гол срещу всеки съперник в Серия А. Последният сезон в кариерата на Ван Бастен започна съвсем различно от това, с което приключи. Той стартира кампанията 1992/93 с 12 гола в първите си 13 мача. Тогава устремът приключва. Това, което спира Ван Бастен и го принуждава да се оттегли преждевременно, не е съперник, а физически проблеми – в неговия случай трайно увреденият му десен глезен, който лекарите така не успяват да излекуват. През декември 1992 година, ден след като получи третата си „Златна топка“, той претърпява операция. Но вместо процедурата да върне нападателя в най-добрата му форма, това е началото на дълъг и мъчителен период на страдания.
Ван Бастен е извън игра до пролетта на 1993 година, а още при завръщането му, става ясно, че вече не е същият играч, какъвто беше преди. По време на финала на Шампионската лига, в който Милан загуби от Марсилия, за всички става ясно, че тялото на нидерланския голмайстор вече не се подчинява на волята на ума му. Вкаран в игра от Капело в 85-ата минута, Ван Бастен не успява да даде тласък на обрат, а вместо това тези пет минути на Олимпийския стадион в Мюнхен – същият стадион, на който бе отбелязал най-известния гол в кариерата си, се оказват последните му като професионалист. Крилата на Лебеда от Утрехт бяха счупени завинаги.
Въпреки че се опитва да се завърне през следващите две години, кариерата на Ван Бастен беше приключила. През 1996 година лекарите решават да фиксират глезена му, тъй като това е единственият вариант болката да спре. Това е решение, което сложи край на всякакви надежди за завръщане във футбола. Преждевременното му оттегляне от играта слага край на една от най-великите кариери, която така и не достига пълния си потенциал. А решението да окачи бутонките е ясно отдавна.
„Гост на собственото си погребение“
На 18 август 1995 година Ван Бастен развълнува до сълзи всички фенове на Милан. В една разтърсваща обиколка по терена човекът, който беше вдъхновил толкова много деца да играят футбол, се сбогува завинаги с „квасивата игра“ на едва 30-годишна възраст, след като не беше играл почти две години. На този ден Марко ван Бастен футболистът спря да съществува. Феновете виждаха някого, когото вече го нямаше… аплодираха призрак. Тъгата се надигна в душата на нидерландеца и я превзе. Любовта на феновете и аплодисментите проникна през бронята му. Искаше му се да заплаче като малко дете, но не можа да го направи пред всичките тези хора. Ван Бастен приключи почетната си обиколка. Нещо се беше променило, нещо фундаментално. Футболът бе неговият живот. В този ден той загуби живота си. Ван Бастен присъства на сбогуването си с „красивата игра“ като гост на собственото си погребение.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: От Ботевград до най-голямото чудо на Бундеслигата: Единственият българин, станал шампион на Германия
Източник: Актуално
