Социологическо проучване на „Тренд“, представено на 30 септември, показва, че половината лекари в България са ставали жертва на агресия, а 41% от обществото смята, че това е оправдано. Резултатите не са изненада, но са симптом за тежко заболяване.
Все сме недоволни и се оплакваме от лекарите, учителите, автомонтьорите, продавача в кварталния магазин, ватмана, журналистите и политиците. Смятаме, че не сме получили качествена услуга, прецакали са ни, искат ни много пари и като цяло „за нищо не стават“.
Проблемът ни е, че това се отнася до всяка професия, което означава, че не ценим особено чуждия труд и затова сме се примирили, че и нас не ни ценят.
Според проучването на „Тренд“ жертва на вербална агресия са ставали 56% от лекарите, а 7% са били обект на физическа агресия. В същото време 10% от анкетираните са на мнение, че агресивното поведение на пациентите срещу медиците може да доведе до по-бързо обслужване, а 41% са съгласни, че в някои от случаите, лекарите сами са виновни за проявената спрямо тях агресия. Тоест, като при домашното насилие, жертвата си е заслужила боя.
Основните причини за агресия спрямо лекарите са неудовлетвореност от услугите, дълго чакане за прием, скъпо заплащане, неуважително отношение, както и употреба на алкохол и наркотици от пациенти.
Потресаващите 83% от участниците в проучването пък са съгласни с твърдението, че лекарите са длъжни да взимат безпогрешни решения, а 80 % смятат, че те трябва винаги да са на разположение и да реагират незабавно. Още по-фрапиращо е, че 48% очакват лекарите да жертват личното си време, за да се грижат за тях.
Тази наивна представа за лекарската професия и за труда по принцип обяснява защо анкетираните са недоволни. Но, ако техните претенции бъдат удовлетворени, нито един нормален човек няма да пожелае да стане лекар.
Болно е да се изисква от медиците да бъдат хибриди между роботи и магьосници, за да угодят на претенциозните, вечно мърморещи пациенти. Интересно би било да се разбере и дали анкетираните са толкова прецизни и всеотдайни в своята работа, че да изискват това от другите.
Не бива да подценяваме факта, че България е на първо място в Европейския съюз по доплащане за здраве. Причините са много, но основната е, че здравните осигуровки са ниски, защото масовите доходи са ниски.
Факт е и, че много лични лекари са претоварени и едва ли по всяко време могат да работят с пълен капацитет. Има и сигнали от пациенти, че са им искани пари за безплатна услуга. Въпреки тези неуредици обаче, българското здравеопазване, сравнено с това на доста места в Европа, никак не е за подценяване.
Най-фрапиращият случай е във Великобритания, където живеят и работят стотици хиляди българи. Именно те разказват как не могат месеци наред да си уредят час за специалист и ги лекуват основно по телефона.
Британски здравни организации обявиха в края на миналата година, че списъците с чакащи пациенти стават все по-дълги и по-дълги, липсват средства, персоналът е твърде малко, а вакантните места остават незаети.
Всеизвестно е също, че заради изключително високата цена на денталните услуги, българи от цяла Европа се прибират у нас, за да отидат на зъболекар. И това не се отнася само за нископлатените работници, но и за хора с доста прилични доходи.
В този ред на мисли, ако нашенецът живееше в Англия и се налагаше да чака три месеца за преглед при очен лекар или да плати 1000 евро за керамична пломба в Германия, вероятно щеше да цени малко повече труда на българските лекари.
Източник: Banker.bg
