Шест от всеки десет транзакции в Европа преминават през американска инфраструктура като Visa, Mastercard и PayPal. Брюксел се стреми да промени това чрез най-амбициозния си проект досега – дигиталното евро. В ерата на търговски войни, санкции и геополитическа фрагментация, зависимостта на ЕС от чуждестранни платежни системи става стратегически рискована, пише Euronews в свой анализ.
Европа залага на двупосочна стратегия:
- Публична инициатива: Дигиталното евро – дигитална валута на централната банка (CBDC), емитирана от Европейската централна банка (ЕЦБ).
- Частна инициатива: Системи за плащания „сметка към сметка“ (като Wero), подкрепени от големите европейски банки.
Ролята на ЕЦБ и графикът за внедряване
ЕЦБ планира да емитира дигитално платежно средство, което представлява директно задължение на централната банка (а не на търговска банка). То няма да има волатилността на биткойн, няма да зависи от американски картови оператори и за разлика от т.нар. „стабилни монети“ (stablecoins), ще бъде законно платежно средство.
През 2026 г. Евросистемата ще покани европейските доставчици на платежни услуги да заявят интерес за участие в пилотен проект, планиран за втората половина на 2027 г. Този ход следва решението на Управителния съвет на ЕЦБ да продължи работата по проекта, макар окончателното решение за емитиране да зависи от приемането на съответното законодателство в ЕС.
Предвиденият 12-месечен пилотен проект ще тества техническата готовност чрез реални транзакции, които обаче все още няма да имат официален статут на законно платежно средство.
Забавяне в законодателния процес
Въпреки че Европейската комисия внесе предложението за регламент още през юни 2023 г., почти три години по-късно Европейският парламент все още няма единна преговорна позиция. Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) многократно блокира ключови текстове, включително изискванията за пълна функционалност в онлайн и офлайн режим.
Европейската народна партия (ЕНП), под натиска на банковото лоби, настоява за по-ограничен модел, фокусиран приоритетно върху офлайн плащанията. Опасенията на банките са свързани с т.нар. дезинтермедиация (заобикаляне на банките като посредници).
Ако работата в комисията ECON остане в застой, през май 2026 г. евродепутатите могат да гласуват мандат за преговори директно в пленарна зала.
Залогът е голям: Без мандат от Парламента не могат да започнат тристранните преговори (трилози). А без тях няма закон, което връзва ръцете на ЕЦБ за емитирането на валутата.
Рисковете от грешна диагноза
Джудит Арнал, старши сътрудник в центровете CEPS и Real Instituto Elcano, изразява опасения относно начина, по който Брюксел дефинира проблема.
Притеснява ме нагласата в Парламента – те слагат под общ знаменател Visa, Mastercard, Apple Pay, Google Pay и Microsoft“, обяснява тя.
Според нея пазарът на плащанията на дребно е на няколко нива:
- Visa и Mastercard доминират на ниво „картови схеми“ и инфраструктура.
- При обработката на плащанията (processing & acquiring) обаче Европа разчита почти изцяло на базирани в ЕС компании, т.е. там няма зависимост.
- Apple Pay и Google Pay са просто „дигитални портфейли“ – те са удобни, но не застрашават суверенитета, а по-скоро създават проблеми с конкуренцията.
Арнал предупреждава, че „антиамериканската корпоративна реторика“ е опасна. Едно е геополитическото съперничество, а съвсем друго – рискът Европа да бъде самоизолирана от глобалните картови мрежи.
Частният сектор вече действа: Проектът Wero
Европейският портфейл Wero, подкрепен от Европейската платежна инициатива (EPI), вече работи във Франция, Германия и Белгия. Лудовик Франческони, стратегически директор на EPI, посочва, че целта е да се възстанови балансът.
Силното европейско решение засилва конкуренцията и дава на банките и търговците реален избор.“
Относно дигиталното евро той е предпазлив: „Сътрудничеството е ключово, но ролята на дигиталното евро извън паричната му функция все още не е ясна. Европа ще бъде най-силна, ако публичните и частните проекти се допълват, а не се дублират.“
Според Арнал всяка европейска алтернатива трябва да преодолее четири бариери:
- Разходи: Търговците трябва да я припознаят като по-евтина от картите.
- Удобство: Потребителите изискват плащане с „един клик“.
- Сигурност: Бързите плащания увеличават риска от измами (транзакцията е необратима).
- Защита: Необходими са механизми за разрешаване на спорове при проблемни покупки.
Въпреки трудностите, политическият натиск около дигиталното евро има неочакван положителен ефект: той принуди банковия сектор да действа много по-бързо по отношение на оперативната съвместимост и иновациите.
Дигиталното евро не е магическо решение. То няма да работи на международно ниво веднага и крие риск за стабилността на банковите депозити. Най-ефективният път изглежда е хибридна екосистема: Wero за ежедневни европейски плащания, Visa и Mastercard за глобални транзакции и дигитално евро като стабилна публична основа.
Източник: Economic.bg
