Последното проучване на агенция „Тренд“, представено на 30 октомври, показва, че повече от половината българи (58%) смятат, че има хора със свръхестествени способности, а 56% вярват в проклятия и урочасвания. Малко над 2 млн. от българите или 38% признават, че са посещавали гледачка или ясновидка, а 37% вярват в астрологията. На този фон как можем да имаме оплаквания към политиците, че са некомпетентни или непочтени, при положение, че огромна част от обществото вярва повече в съществуването на паралелна реалност, отколкото в здравия разум?
Суеверието у нас не е екзотика, а ежедневие. То не е просто наследство от самодивите и караконджолите от фолклора, а добре развита индустрия. Тя е модерна, комерсиализирана и легитимирана от отчаянието на хората. В нея се излива недоверието към държавата, страхът от бъдещето и нуждата да повярваш, че някой друг дърпа конците. Най-често съдбата, „енергията“ или световното правителство.
Отдавна самозвани екстрасенси, врачки и „енергийни лечители“ са превърнали апартаментите си в луксозни приемни, а някои от тях са по-търсени от лекари. Там се носят снимки и дрехи на близки, вързопи със сол и купища пари. Повечето от отчаяните „клиенти“ се оказват омагьосани от роднини и зли съседи и дават хиляди левове за „разваляне на магия“ и наричания за успех.
Суеверието вече е дигитализирано. От панелната кухня на маг Посейдон то вече е стигнало до телевизионните студиа и TikTok. Контактьорите с отвъдното заснемат рекламни видеа, водят онлайн курсове по езотерика и, разбира се, имат PayPal бутон за дарения.
Феноменът не е само български, но у нас мащабът му е тревожен. Данните на Pew Research и Европейския социален сондаж (ESS) показват, че България е сред страните с най-висока вяра в свръхестественото и конспиративното мислене в Европейския съюз. Докато в Северна Европа едва до 15% от хората вярват в магии и ясновидци, при нас процентите се доближават до тези в общества, преживяващи тежки социални кризи.
Според изследването на „Тренд“ почти всеки втори човек у нас (47%) вярва, че светът се управлява от тайни общества, а 44% вярват в знаци и предзнаменования. Цели 34% вярват в задгробния живот, а 65% – в кармата. Или, иначе казано, над 3.5 милиона българи са убедени, че „всичко се връща“ и „ще дойде Видовден“.
Психолозите отдавна имат термин за това – „локус на контрола“. Той може да бъде вътрешен (вяра, че събитията зависят от собствените усилия и решения) или външен (вяра, че събитията зависят от външни сили като съдба, късмет, магия и всевъзможни външни обстоятелства). Установено е, че цели 80% от българите попадат във втората група.
Това обяснява защо врачките имат повече клиенти от психолозите. Освен това магията обещава бърз резултат, без усилие и без промяна. Психологът ще изисква обратното, а именно работа, осъзнаване, отговорност. Грижата за здравето и външния вид също изисква усилия и не се постига светкавичен резултат. Не случайно търговията с фалшиви хапчета за отслабване и инжектирането на ботокс в порутени гаражи е толкова популярна у нас. Тук явно е големият проблем и той не е, че хората вярват в чудеса, а отказът от лична отговорност.
Това невежество си има цена. Неотдавна мъж от София се оплака в полицията, че е дал 142 000 лв. на ясновидка, за да му „развали черна магия“. Обяснила му, че изчистването струва по 1000 лв. на процедура, а за „бяла магия“ трябва да плати 6000. Той продал всичко и изтеглил кредити. Лошото в този случай е, че не може да докаже, че не е разомагьосан.
Друга „пророчица“ от Русе пък се рекламира във вестници за пенсионери, а в обявата й пише, че „чисти страх и стрес“ и има диплома за 10-дневен курс по окултизъм с успех „Добър (4)“. Звучи налудничаво, но има доста клиенти. Полицията я разследва за измами на 37 пенсионери.
Трагичното е, че потребителят на тази услуга няма конкретен профил. Сред клиентите има жени и мъже, по-млади и по-възрастни хора, образовани и необразовани, от селата и от градовете. Вярата сама по себе си не е срамна, а даже напротив. Но в нашия случай не става въпрос за вяра в Бог, науката или здравия разум. Може би причината е, че църквата у нас няма активна социална роля, а образът на свещеника рядко се свързва с наместник на Бога на земята, а по-скоро с „дядо поп“. Вярата в институциите също никаква я няма и много често с основание. Но това би трябвало да накара хората да изискват промяна, а не да търсят упование в паралелна реалност с тарифен план.
Колкото по-слаби са институциите, толкова по-силни стават магиите. Колкото по-безсилен се чувства човекът, толкова повече търси спасител.
Едно е сигурно – докато държавата не върне доверието в нея и докато образованието не възпита критично мислене, ловки врачки ще продължават да леят куршуми и да трупат пачки.
Източник: Banker.bg
