На 2 септември Нидерландската централна банка (DNB) обяви, че е прехвърлила около 86 т злато от Ню Йорк и Отава в Лондон. Операцията, извършена между март и август 2026 г., цели подобряване на ликвидността и възможността за търговия със златните резерви, както и по-добра готовност за тежки кризи.
На пръв поглед решението може да изглежда като пореден пример за централна банка, която приближава златото си до дома, пише Световният съвет по златото (WGC). То обаче разкрива нещо повече. Делът на нидерландските златни резерви, съхранявани в Лондон, се е увеличил от 18.1% на 32.1%, надминавайки дела на запасите в самата Нидерландия – 30.8%, с което Лондон се превръща в най-голямото единично място за съхранение на нидерландското злато. Дяловете в Ню Йорк и Отава са намалели съответно до 18.5% и 18.5% спрямо 31.3% и 19.7% преди това.
Самият механизъм на операцията е не по-малко значим. Около 59 т са продадени в Ню Йорк и заменени с международно търгуемо злато в Лондон. Повече от 27 т злато са били физически транспортирани от Северна Америка до съоръжението на DNB в Зайст, докато сходно количество е било преместено от Зайст в Лондон. Следователно става дума за стратегическо преразпределение на местата за съхранение на резервите, а не просто за прехвърляне на 86 т кюлчета със самолет през Атлантическия океан.
Географска стратегия
Репатрирането на злато не е ново. През 2000 г. Германия прехвърля около 930 т от Лондон във Франкфурт. Темата обаче придоби тежест след световната финансова криза: Венецуела върна 160 т през 2011–2012 г., Германия премести още 674 т от Ню Йорк и Париж между 2013 и 2017 г., Нидерландия – 122.5 т от Ню Йорк в Амстердам през 2014 г., а Австрия – 90 т от Лондон между 2015 и 2018 г. По-късно Турция смени попечителя си в чужбина, а Унгария и Полша преместиха резерви у дома.
Кръгът се разшири. Сърбия е върнала около 13 т между 2021 и 2022 г., Индия увеличава вътрешното съхранение от 2022 г. с рязко ускорение след март 2023 г. Франция пък продаде 129 т в Ню Йорк и придоби еквивалентно количество в Европа, без да определя операцията като физическо преместване.
Три вълни, но без един-единствен мотив
Един от начините да се интерпретира историята след 2000 г. е чрез три общи, припокриващи се вълни:
- Първата вълна отразява ранно преосмисляне на начина, по който са разпределени местата за съхранение на резервите. Прехвърлянето на около 930 т от Лондон във Франкфурт от страна на Германия през 2000 г. показва, че географското разпределение на официалните златни резерви вече е било подложено на преоценка много преди репатрирането да се превърне във важен геополитически въпрос;
- При втората вълна, приблизително от 2011 до 2019 г., въпросите за националния контрол и общественото доверие излизат по-ясно на преден план. Венецуела представя решението си като начин за осигуряване на по-голям национален контрол. На други места централните банки като цяло следват по-балансирани стратегии. Германия иска половината от резервите ѝ да се намират във Франкфурт, а Австрия също държи половината от златните си резерви на собствена територия, но запазва значителни количества в Лондон и Швейцария, за да съхрани достъпа си до международните пазари. Полша съчетава репатриране на злато с мащабно увеличаване на златните си резерви;
- Третата вълна е по-сложна. Засилената геополитическа несигурност увеличи вниманието към юрисдикцията, достъпа по време на криза и зависимостта от чуждестранната финансова инфраструктура. И все пак последните операции на Франция и DNB показват, че решението невинаги е свързано единствено със съхранение на собствена територия. Централните банки все повече оптимизират резервите си спрямо три фактора – риск при попечителството, физическа достъпност и пазарна ликвидност.
Решението на DNB особено добре отразява тази еволюция. През 2014 г. банката премести злато от Ню Йорк в Амстердам, за да увеличи дела, съхраняван на собствена територия. През 2026 г. тя премести злато от Северна Америка предимно в Лондон, за да може то да бъде използвано по-лесно при необходимост. Тези решения сочат в различни географски посоки, но преследват една и съща цел – устойчивост чрез по-целенасочено разпределение на резервите.
Какво казват самите централни банки
Проучването на Световния съвет по златото за 2026 г. потвърждава тази интерпретация. Английската централна банка остава най-често посочваното място за съхранение – при 57% от анкетираните, докато 49% държат поне част от златото си на собствена територия.
През последните 12 месеца 9% от респондентите са увеличили съхраняваното в страната им злато, но 10% са диверсифицирали местата в чужбина. Напред 7% планират повече вътрешно съхранение, а 9% – повече диверсификация навън. Последният дял се е повишил от едва 2% в предходното проучване.
Без намерение за продажба
Преместването към по-ликвиден пазар може да звучи като подготовка за продажба, но ликвидността е ценна именно защото дава повече възможности при екстремно събитие. Златото в голям търговски център може да бъде мобилизирано по-ефективно – това само по себе си не значи, че някой ще го направи.
DNB изрично посочи, че не очаква да се наложи да използва златото. В същото време само 1% от анкетираните очакват резервите им да намалеят през следващата година, а рекордните 45% – да се увеличат.
Бъдещите корекции може да включат и нови центрове: Сингапур обяви услуги за съхранение за чуждестранни централни банки и държавни институции, а Хонконг разширява инфраструктурата си за клиринг, сетълмент и съхранение. Картината показва, че сигурността вече не е достатъчна – златото трябва да бъде и достъпно, търгуемо и разпределено между места, които остават надеждни при криза.
Източник: Economic.bg
