Сърбия е затънала в зависимости от Русия и Китай, но явно не смята този факт за проблем, а вместо това големия й страх са …..“българските шпиони“. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви на 25 ноември, че дава на Русия 50 дни да продаде мажоритарния си дял в националната петролна компания НИС. От 9 октомври НИС се намира под американски санкции, което поставя Белград в сложна позиция между стратегическия си партньор Москва и собствените му икономически интереси.
Вучич предупреди, че ако руснаците не се оттеглят в този срок, Сърбия ще назначи свое ръководство в компанията и ще предложи „възможно най-високата цена“, за да изкупи дела им.
Докато отношенията с Русия се усложняват, зависимостта на Белград от Китай расте с впечатляващи темпове. Китайските инвестиции в Сърбия вече обхващат ключови инфраструктурни, индустриални и дори полицейски проекти. Например Белград работи по проект за изграждането на 5000 километра канализация и 159 пречиствателни станции, който е финансиран с китайски кредит от 3.2 милиарда евро.
Китай е втория най-голям търговски партньор на Сърбия след Германия, но балансът е тежко неравномерен. Докато дефицитът с Берлин е около половин милиард евро, този с Пекин през миналата година достига внушителните 3.4 милиарда. За Китай пък Сърбия отдавна е „входна врата“ към европейския пазар.
На този фон е доста странно, че управляващите в Белград изглежда вярват, че най-големия им проблем е България. Тенденцията е ясна – страните от Балканите често изпадат в пристъпи на параноя. От години Северна Македония вижда във всеки български културен клуб символ на „антинационална пропаганда“. Сега Сърбия също откри своя удобна заплаха – българските „шпиони“.
Новата истерия обаче отново се оказа лишена от доказателства. Неотдавна бившият шеф на сръбското разузнаване и настоящ ръководител в „Сърбиягаз“ Александър Вулин, който е дългогодишен политически съюзник на президента Александър Вучич, обяви, че сръбските служби били разгромили „българска шпионска мрежа“ и нарече България „окупатор“, който трябвало да мълчи и да „пали свещи“.
Тези думи са част от познатия почерк на политик, който години наред се представя като глас на крайния национализъм и проруското влияние в Сърбия.
Българското Министерство на външните работи потвърди, че не е получило никаква официална информация за арестувани български граждани или за „разбита шпионска мрежа“. Министър Георг Георгиев подчерта във вторник, 26 ноември, че България винаги е следвала принципите на добросъседството и че на територията на Сърбия живее автохтонно българско национално малцинство, към което София има особена историческа отговорност.
Отговорът на българската дипломация бе премерен, но противопоставянето става все по-очевидно.
Думите на Вулин вероятно са провокирани от изявление на президента Румен Радев в началото на месеца, че доктрината „Сръбски свят“ представлява сериозна заплаха за стабилността на Западните Балкани. Радев припомни, че регионът е критичен за сигурността на ЕС, а проектът за обединяване на всички сърби, включително в съседни държави, носи опасност от дестабилизация.
Реакцията на Белград бе мигновена. Президентът Вучич отрече съществуването на подобна доктрина и нарече твърденията „измислица“. Малко по-късно Вулин се включи с още по-остър тон, придружен от обичайните исторически обвинения и антибългарски клишета.
Това е добре позната схема. През 2019 г. сръбските власти твърдяха, че са разкрили български шпионски център в страната. През 2023 г. пък сръбските медии сензационно обявиха ареста на 61-годишен българи, за когото се твърдеше, че шпионира в полза на България, въпреки че и тогава не бяха представени убедителни доказателства.
Във всеки отделен случай шумът беше голям, материалите – много, но съдържанието крайно оскъдно. Изводът е очевиден. Ако тези случаи наистина бяха реални и доказани, Белград със сигурност щеше да ги използва в международен план. Вместо това те остават в рамките на вътрешната пропаганда.
Отричането на Вучич, че няма нищо общо с инициативата „Сръбски свят“ изглежда все по-трудно за поддържане, след като през юни 2024 г. в Белград беше проведено „Всесръбско събрание“, на което бе приета „Всесръбска декларация“. В нея Косово бе обявено за неразделна част от Сърбия, а Република Сръбска в Босна и Херцеговина – за национален интерес.
Европейският парламент вече предупреди, че този проект напомня както за идеята за „Велика Сърбия“, така и за „Руския свят“ на Владимир Путин, който също се гради върху етническа идентичност и православно влияние.
На този фон нападките към България изглеждат като част от по-широк геополитически сценарий. Вулин се активира винаги когато Белград има нужда от външен враг, с който да консолидира електората си, да отклони внимание от вътрешните проблеми или да изпрати сигнал към Москва за лоялност. А България, за разлика от Косово, Черна гора или Северна Македония, е удобна мишена. Тя е член на ЕС, но без желание да влиза в конфликт.
Така новите „шпионски разкрития“ изглеждат не като реален инцидент, а като политически инструмент. Те не целят да информират, а да внушават. Не да защитават Сърбия, а да мобилизират определени обществени настроения. Истината е, че докато Белград продължава да се заиграва с националистическата тема, а хора като Вулин имат свободата да разпалват омраза към съседите, регионът ще остане уязвим. България няма интерес от напрежение, но не може да игнорира модел, който се повтаря вече повече от десетилетие.
Вместо да гони въображаеми шпиони, Сърбия би могла да работи за реална европейска интеграция и стабилност на Балканите. Но засега изглежда, че политическата полза от конфликта е по-силна от ползата от сътрудничество.
Източник: Banker.bg
