„По време на празниците много хора възприемат храненето като своеобразен маратон – при минимална физическа активност се приемат големи количества храна. Това обаче не остава без последствия за организма, предупреди проф. Людмила Иванова, диетолог в болница ВИТА в София пред БНР. „Трябва да правим разлика между еднократно преяждане и системно, многократно прехранване“, посочи проф. Иванова. Още: Какво е Синдром на празната чиния: Основните причини да изяждаме всичко, дори да не искаме
За какво да внимаваме и как да не преяждаме по празниците
Снимка: iStock
По думите ѝ еднократното поемане на голямо количество храна води до механично разширяване на стомаха, което се усеща като подуване, тежест, коремни болки и газове. Рязко се повишава кръвната захар, панкреасът се натоварва, отделя се инсулин, след което често следва бърз спад на кръвната захар – хипогликемия.
Още: Празниците наближават: Ако преядем веднъж, ще напълнеем ли?
Тогава човек става сънлив, апатичен, с забавени реакции. Понякога, при сериозно натоварване на черния дроб и панкреаса, това кулинарно пътешествие може да завърши дори в болница“, предупреди още тя.
Умората след обилно хранене се дължи и на пренасочване на кръвния ток към храносмилателния тракт, за сметка на мозъка. Затова не се препоръчва шофиране или извършване на отговорни дейности след тежко хранене, съветва проф. Иванова.
Според нея системното преяждане води до затлъстяване и сериозни метаболитни заболявания – неалкохолна мастна чернодробна болест, инсулинова резистентност и диабет. „Затлъстяването не е просто естетичен дефект, а хронично заболяване с тежки последици“, категорична е проф. Иванова.
По празниците хората приемат между 30 и 50% повече калории – заради изобилието на масата и доброто настроение. Хедоничното хранене (за удоволствие) доминира над хомеостатичното – това, което реално регулира енергийните ни нужди.
Според специалиста няколко прости навика могат значително да намалят риска от преяждане: „Големите чинии създават зрителна и когнитивна илюзия и ни карат да ядем повече. Поставянето на храната в по-малка чиния може да намали приема с до 20%. Бавното хранене и дъвченето (20–30 пъти) дават време на хормоните на ситостта да подадат сигнал към мозъка. Необходими са около 10–15 минути, за да разберем, че сме сити, обясни проф. Иванова.
Свежите зеленчуци, богати на фибри – зеле, моркови, ряпа, цвекло създават обем, стабилизират кръвната захар и водят до по-малък общ прием на храна. При умерено хранене интервал от около 3 часа е достатъчен за поддържане на нормална кръвна захар и работоспособност. След обилно хранене обаче е необходима пауза от 5–6 часа, като през това време се препоръчва прием на вода и неподсладени чайове, съветва тя.
Още: Борите се с подуване или махмурлук? Диетолози разкриват топ храните, които ще ви спасят
Източник: Актуално
