Телевизионният сериал „Окупирани“ представя свят, в който правителство с уклон към зелената политика в Норвегия спира производството на петрол и газ, което води до руска инвазия, подкрепена от ЕС, за да се поддържа потокът от изкопаеми горива, пише Financial Times в свой анализ.
Но в реалния свят, особено в парламентарната изборна кампания в Норвегия през 2025 г., основният лидер на опозицията отправи поразително различно послание по-рано тази година.
Норвегия трябва да бъде последната страна в света, която ще спре производството… Искаме да добиваме петрол още 100 години“, каза Силви Листхауг, лидер на дясно-популистката Партия на прогреса, пред вестник VG.
Норвегия понякога през последните години изглеждаше доста плаха спрямо изкопаемите горива. Въпреки че е водещ производител на петрол и газ в Западна Европа, Осло активно се опитваше да подкопае собствения си бизнес модел, като влагаше голяма държавна подкрепа в електрически автомобили, лодки и камиони и други зелени политики.
Но през трите години след бруталното пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна се наблюдава завръщане към по-категорична позиция спрямо изпомпването на петрол и газ, за да се помогне на Европа да се освободи от зависимостта си от Русия.
Норвегия, която изтъква аргумента, че е сред „най-зелените“ производители на петрол, с по-ниски емисии на барел от повечето световни производители, сега има ново предимство: тя е предпочитаният демократичен доставчик, особено на газ.
Случилото се с руския газ и енергийната криза в Европа ни показва какво се случва, ако демократичните страни разчитат на автократични страни“, каза Листхауг наскоро пред чуждестранни репортери.
Всичко това би трябвало да е добра новина за компании като Equinor, Aker BP и Shell – едни от най-активните на норвежкия континентален шелф. Те все още проучват и инвестират сериозно в съществуващи находища в Северно и Норвежко море.
Но някои в Норвегия – както в политиката, така и в бизнеса – се притесняват, че страната може неправилно да тълкува клиентите си в Европа и тяхната готовност да купуват норвежки петрол и газ през следващите десетилетия.
Бях на газовата платформа Troll – която сама по себе си осигурява 10% от потреблението на газ в Европа – преди две години, когато Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, благодари на Норвегия за помощта, която ѝ оказа през зимата. Но тя искаше да подчертае както това, че възобновяемата енергия ще бъде бъдещето, така и че ролята на газа ще бъде да помогне за „прехода“.
Един служител на ЕС беше по-директен: „Искаме целия норвежки петрол и газ, които можем да получим сега. Но не искаме да им даваме картбланш да сондират завинаги. Не съм сигурен, че са го осъзнали.“
Опитът на Осло да получи признание от ЕС за обширните си проучвателни дейности в Арктика на Баренцово море беше неуспешен.
Еспен Барт Ейде, министърът на външните работи на Норвегия, твърди, че ЕС ще се нуждае от норвежки газ за дълго време, защото все още има „дълъг път до нивото, на което се нуждаете от норвежки доставки, защото искате първо да се отървете от руските и други незападни източници на петрол“.
Бъдещето на петролната индустрия изигра изненадващо малка роля в кампанията за изборите, които са в понеделник и остават твърде оспорвани, за да се определи резултатът между центристко-левите управляващи и центристко-дясната опозиция.
Но има голям шанс Норвегия да получи много по-зелен парламент от всякога“, както го формулира депутатът от Зелените Расмус Хансон.
Неговата партия многократно е призовавала за спиране на проучването, но не и на производството, и би могла да получи по-голямо влияние в следващия парламент, ако анкетите са верни.
Нещо трябва да се случи с норвежката петролна политика. Основната ни цел вероятно ще бъде да започнем този процес по някакъв начин“, казва Хансон.
Той твърди, че управляващата Лейбъристка партия и „Прогрес“ на Листхауг „работят усилено“ върху игнорирането на амбициозните климатични планове на ЕС и биха могли да ги „саботират“, ако ще получат повече инвестиции в изкопаеми горива.
Самите норвежки петролни и газови компании правят каквото могат, за да забавят очаквания постепенен спад в производството на петрол. Наскоро Shell представи технология в находището Ормен Ланге, второто по големина находище на газ в Норвегия, която може да увеличи добива от резервоарите му от 75 до 85 процента и то на цена, която ще се изплати през първата година от експлоатацията.
Нефтените и газовите компании ще инвестират рекордните 275 милиарда норвежки крони (27 милиарда долара) тази година, преди спадът да започне следващата година, според Статистическата служба на Норвегия. Причината е щедрият пакет, договорен за индустрията по време на COVID пандемията, който доведе до високи нива на проучване.
Един от водещите бизнесмени в Норвегия, които не са свързани с петрола, казва: „Това е феноменално успешна индустрия за страната. Тя няма да спре от само себе си. Така че ще бъде интересно да се види дали политиците ще я настояват или не.“
Източник: Economic.bg
