Кюстендил е едно от онези места, където потенциалът за зелено предприемачество не само съществува, но и може да се разгърне с пълна сила. Това сподели Ангелина Тодорова, експерт с дългогодишен опит в европейските фондове, бивш зам.-министър на регионалното развитие, по време на събитието „Възможности за предприемачество в Кюстендил“.
С вдъхновение и практичност, тя очертава как устойчивите бизнес модели се превръщат в движеща сила на новата икономика, в която България – и особено региони като Кюстендил – могат да заемат водеща роля.
България като част от зеления авангард на Европа
Въпреки глобалното внимание към икономиките на САЩ и Китай, Европа остава лидер по темите за климатичните политики и устойчивото развитие. А България – макар и малка – има силно изразени предимства именно в зеленото предприемачество. Европейското зелено финансиране, което все по-силно навлиза в нашия регион, създава реални възможности за проекти, базирани на иновации и устойчиви практики.
Зелените бизнес модели – печалба чрез устойчивост
Ангелина Тодорова представя пет основни модела, които определят новото мислене в предприемачеството:
- Продукти с устойчив живот – като пример тя посочва Patagonia и FarePhone, компании, които залагат на дълготрайност, рециклиране и справедлива търговия;
- Споделена икономика – модел, който използва неизползвани ресурси и създава печалба чрез ефективност.
- Кръгова икономика – идеята, че „отпадъкът за един е ресурс за друг“, се прилага успешно в компании като TerraCycle, които рециклират дори труднообработваеми отпадъци;
- Синя икономика – бизнеси, свързани с водните ресурси, аквакултури и морски биопродукти;
- Моделът люлка до люлка – цялостен устойчив цикъл на продуктите, от производство до повторна употреба.
Защо Кюстендил?
Кюстендил разполага с редица природни, културни и социални ресурси, които го превръщат в идеален терен за развитие на зелени и иновативни бизнеси.
Ако няма хора, които да използват потенциала, той остава нереализиран“, напомня Тодорова.
Eто защо един от ключовите акценти е социалният преход – задържане на хората в региона чрез смислена заетост, обучение през целия живот и връзка с местната общност.
Кюстендил може да стане пример за синергия между трите стълба на устойчивото развитие:
- Зелен преход – оптимално използване на ресурсите и енергийна ефективност;
- Дигитален преход – въвеждане на технологии и автоматизация, включително чрез изкуствен интелект;
- Социален преход – задържане на млади хора и създаване на предприемаческа култура.
Напред с идеи, не със субсидии
Тодорова завършва с важно предупреждение:
Ако идеята ви не е устойчива сама по себе си, независимо дали използвате еврофондове или не, тя няма да бъде печеливша.“
Затова е нужно бизнес мислене, което съчетава иновации, човешки капитал и зелени технологии. И именно тук, в Кюстендил, този модел може да се случи – на практика, устойчиво и с поглед към бъдещето.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
