Динамичните промени в европейското законодателство за устойчивост (ESG) най-сетне навлизат в по-предвидима фаза. След период на несигурност и тежки изисквания, ревизиите на директивите и въвеждането на доброволни стандарти обещават драстично облекчение за малкия и средния бизнес в България.
Последните две години бяха белязани от „регулаторен спринт“, който често оставяше компаниите в недоумение. От задължително докладване за широк кръг предприятия до рязко свиване на обхвата – рамката за устойчивост претърпя сериозни трансформации. Темата бе сред акцентите в програмата на тазгодишното издание на форума ESG&Friends 2026, организиран от платформата ESGnews.bg, част от групата на Бранд Медия България.
Необходимата ревизия
Не само бизнесът, но и много държави членки, включително България, настояваха за опростяване. Основната новина от декемврийските ревизии на ЕС е значителното стесняване на обхвата на Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD).
Рамката стана прекалено сложна и водеща до прекомерна административна тежест, особено за малките и средни предприятия. Затова много държави, включително България, настоявахме за опростяване“, обясни Христина Пендичева, експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите и член на Експертната група по устойчиви финанси към ЕК.
Най-значимата промяна е драстичното стесняване на обхвата. От 2025 г. задължение за изготвяне на доклад за устойчивост ще имат единствено дружества с над 1000 служители и над 450 млн. евро оборот. Тези прагове намаляват броя на задължените български компании до вероятно под 30. В допълнение, промяна в Закона за счетоводството вече освобождава компаниите в България от задължение за отчитане за 2025 г.
Говорим наистина не за козметични промени, а за реално намаляване на изискванията – с между 57 и 78% в различните стандарти“, каза Евгения Кючукова-Троянска, финансов и ESG консултант.
Предложението за промяна на Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) беше внесено в края на 2024 г. и договорено окончателно през декември. Очаква се официалното публикуване на текстовете през март 2026 г.
Какво се променя в стандартите?
Според експертите новите опростени стандарти за големи предприятия намаляват тежестта на отчитане с между 60 и 70%. Сред съществените облекчения е и опростяването на т.нар. двойна съществeност – концепция, която затрудняваше компаниите с неясноти как да бъде анализирана. Вече не е задължително да се обхващат всички теми и подтеми всяка година. Допускат се агрегиране и т.нар. „top-down“ подход – компанията анализира само наистина приложимите за нея теми.
Вече не е задължително всяка година да се прави пълен анализ на всички възможни подтеми. Бизнесът може да се фокусира само върху най-същественото чрез т.нар. „top-down“ подход“, поясни Евгения Кючукова-Троянска.
Тя допълни, че е въведен и принципът на пропорционалност – ако събирането на дадена информация е прекалено скъпо или ресурсоемко, компанията може да аргументира нейното пропускане.
Друга важна промяна: изискването за измерване и оповестяване на финансовите ефекти от рисковете за устойчивостта е отложено чак до 2029 г.
„Защитеното предприятие“ и доброволните стандарти
Едно от най-важните нововъведения е понятието „защитено предприятие“. То поставя законов лимит на информацията, която големите корпорации могат да изискват от своите по-малки доставчици по веригата на стойността.
За малкия и средния бизнес, който не попада под задължителните изисквания, фокусът се измества към доброволните стандарти. Те са разработени на достъпен език и съдържат готови темплейти (включително в Excel формат), които помагат на фирмите да се позиционират по-добре пред банки и международни партньори.
Доброволният стандарт е много по-разбираем – има 11 задължителни точки в основния модул, срещу над 1000 в първоначалните версии за големите компании. А за страни като България, където преобладават малките и средни предприятия, това е още по-важно.
Христина Пендичева подчерта, че те са „много по-подходящи инструменти“, защото позволяват на бизнеса да отчете спецификите си и да възприема устойчивостта като ценност – не просто като бюрократично задължение.
Панелът отправи три конкретни препоръки към бизнеса:
- Започнете от рано: Макар и доброволни, тези стандарти стават „входен билет“ за финансиране и партньорства.
- Фокусирайте се върху процеса, а не само върху отчета: Отчетът е само последната стъпка. Важно е реалното управление на рисковете (напр. недостиг на вода или енергийна ефективност). При опростената рамка е напълно постижимо да се изготви смислен отчет без излишна информация, но с реална стойност за заинтересованите страни.
Бизнесът трябва да се фокусира върху това, което идва преди отчитането – тогава отчитането става лесно“, посочи Евгения Кючукова-Троянска.
- Участвайте в консултациите: Когато стандартите бъдат приети с регламент, те ще останат непроменени за дълго време. Сега е моментът бизнесът да каже какво е приложимо и какво – не.
Източник: Economic.bg
