Българските фермери мечтаят за икономически визионер от самия сектор, за да сътвори администрация, която да престане да бъде просто „каса“ за раздаване помощи на декар.
Бъдещата Общата селскостопанска политика (след 2027 г.) залага като основен свой акцент т.нар. зелена архитектура. Европейската комисия планира още по-силно обвързване на подпомагането с реални резултати и обещава по-голяма гъвкавост. Според Комисията, целта е земеделието едновременно да произвежда храна, но и да опазва земята. Тези инак похвални намерения обаче изискват именно фермерите да балансират между икономическото си оцеляване и нарастващите екологични очаквания към тях.
В аналитичен доклад №12, публикуван през януари, Европейската комисия прави равносметка на прилагането на зелената архитектура през периода 2023–2027 г. и търси насоки за бъдещата политика от следващата година. В него се признава, че резултатите са нееднозначни и че ефектите от зелените мерки се различават силно между държавите, секторите и типовете стопанства.
Официалната позиция на Комисията е, че противопоставянето между производителност и опазване на околната среда е „фалшива дилема“. Анализът „Scenar 2040“ на Съвместния изследователски център цели да покаже, че и двата подхода имат своите плюсове и минуси. Въпросът, който остава отворен за фермерите, е
кой плаща крайната цена?
В същото време анализатори в сектора предупреждават, че българското земеделие навлиза в настоящата година не просто в криза, а в състояние на икономическа безтегловност.
И ако доскоро стопаните говореха за „трудни времена“, то сега идва редът на определения като „плачевна ситуация“ и „погром“, твърдят хората, които следят проблемите в сектора.
Любопитното е, че те не идват от липсата на добиви, нито от техниката, която отдавна е модернизирана, а агрономията ни е на световно ниво. Напротив, парадоксът който анализаторите очертават е, че колкото по-добре произвежда българският фермер, толкова по-бързо губи почва под краката си. И докато администрацията чертае стратегии на хартия, реалният бизнес се разпада под тежестта на една перфектна буря от външен натиск и вътрешна изолация.
Анализите показват, че в търсене на причината за липсата на пазари, е необходимо да се погледне отвъд нашите граници.
Картината в момента е такава, че българският зърнопроизводител е заклещен между два гиганта, които пренаписват правилата. От една страна е Русия – аграрна машина, която контролира входовете и изходите на процеса. Като износител №1 на торове в света, Русия изнася „евтин газ в чували“, произвеждайки пшеница при себестойност, която позволява пазарни цени под 200 долара.
От другата страна е Аржентина, която се появи като „черния лебед“ на сезона с рекордна реколта от 28 милиона тона и цена от 210 долара на тон – най-ниската в света извън Русия. Когато на глобалния пазар има такова изобилие от евтина суровина, традиционните търговци спират да купуват „скъпото“ европейско зърно.
Пазарът не е изчезнал, той просто е превзет от играчи,
които разполагат с мащаб и енергиен арбитраж, за които у нас само можем да мечтаем.
Според председателя на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив – Людмил Работов, това е знак за системен дефект. Той казва: „година след година ние влизаме в една недобре структурирана икономическа единица. Ако субсидиите бъдат намалени или променени без реално изравняване, това ще постави сектора в изключително тежка ситуация.“
Когато глобалните играчи продават под себестойността на европейския фермер, пазарът престава да бъде място за търговия и се превръща в бойно поле за фискално изтощение.
Вторият удар идва от цената на производството. Докато зърното поевтинява, торовете остават в зоната на „перфектната буря“. Почти 25% от световния капацитет за производство на азотни торове е под риск заради геополитически конфликти и енергийни дефицити. Китай продължава да държи ключа към пазара, отказвайки да изнася карбамид, което поддържа цените високи точно когато на българския фермер му трябват най-много.
Резултатът е икономическа математика, която не излиза: разходите са ясни и растящи, а приходите са мираж. Фермерът купува торове по световни борсови цени, но продава зърното си в условия на дъмпинг от трети страни.
Това е икономическа примка,
която задушава маржа и оставя стопанствата без ликвидност.
На този фон, според Работов новите регулаторни тежести, а именно „процедурата по СИВАМ (CBAM) – въглеродният отпечатък – на практика е нов данък. Уж говорим за облекчаване, а европейската политика налага точно обратното – увеличаване на разходите на декар.“
Но за да се тръгне по този нов път, секторът се нуждае от нещо повече от идеи — нуждае се от истинско лидерство. В момента българските земеделци са загубили своите икономически ориентири и стратегически фарове. Те се лутат в информационна мъгла, докато глобалните процеси ги притискат от всички страни. Надеждата винаги е била част от аграрния дух — фермерът по природа вярва, че следващата година ще е по-добра. Но днес само надеждата е опасна илюзия. Тя не е стратегия за оцеляване срещу роботизираното производство и енергийния арбитраж.
Някой трябва да поеме отговорността
и да начертае картата, по която секторът да излезе от погрома. И големият въпрос е кой ще посочи посоката?
Този „някой“ да не е просто политически лидер или администратор, а икономически визионер, който идва от самия сектор.
Защото задачата на администрацията, която ръководи сектора би трябвало да престане да бъде просто „каса“, която раздава помощи на декар, и да се превърне в гарант на националния бранд. Трябва да бъде изградена ясна държавна стратегия за маркетинг на българската продукция на всяко международно летище, във всяко търговско аташе и във всяка голяма европейска верига.
Държавата трябва да подкрепи фермерите, които инвестират в малки мандри, в мелнични комплекси, в цехове за био-снакове и етерични продукти. И тя трябва да бъде насочена към преработката, а не към притежанието на площи.
Дали следващата порция управляващи, която евентуално ще ни бъде сервирана през май, не просто ще слуша за проблемите в сектора, а ще ги чува и ще взема адекватни решения и мерки, остава само да се надяваме.
Източник: Banker.bg
