Земеделските производители ще получат стотици милиони евро подкрепа по различни национални и европейски механизми, като само т.нар. иранска помощ е в размер на 170 млн. евро. От нея 100 млн. евро ще бъдат насочени за компенсиране на поскъпването на горивата, а 70 млн. евро – на торовете. Това заяви пред NOVA министърът на земеделието и храните Пламен Абровски.
Допълнителна извънредна помощ от близо 45 млн. евро е предвидена за чувствителните сектори – производителите на плодове и зеленчуци и животновъдите. Други 85 млн. евро ще бъдат предназначени за стопани, които са претърпели поне 30% загуба на доходи вследствие на неблагоприятни събития през тази и миналата година. Очаква се тези средства да бъдат изплатени в началото на януари 2027 година.
Абровски обясни, че идеята е различните плащания да бъдат разпределени във времето така, че земеделците да получават средства в периодите, когато имат най-голяма нужда от тях – през зимата, когато значителна част от дейностите са ограничени, и през пролетта, когато започва подготовката за новия производствен сезон и са необходими средства за семена и торове.
Предвидени са още 35 млн. евро за кризисни ситуации, а амбицията на правителството е да бъде изплатено авансово 30% от обвързаната подкрепа. Около 300 млн. евро са средствата по директните плащания, като към тях се прибавят и останалите стандартни схеми за подпомагане.
Само по „иранската помощ“ се очаква да бъдат подпомогнати близо 50 000 земеделски производители. Механизмът е свързан с увеличените производствени разходи вследствие на кризата в Близкия изток и по-високите цени на горивата и торовете.
„Първо трябва да направим земеделския производител конкурентен, за да може да направи и продукцията си такава“, каза министърът.
Абровски коментира и протеста на производители в Сливен, които се оплакват от ниски изкупни цени и невъзможност да реализират продукцията си. Според него един от основните проблеми в района е зависимостта от един преработвател, което поставя производителите в неблагоприятна позиция.
Земеделският министър вижда част от решението в създаването на работещи земеделски кооперативи. Предстои среща с браншовата камара „Плодове и зеленчуци“, която според него вече има идеи за обединяване на производителите.
Правителството планира промени в Закона за кооперативите, като амбицията е до края на годината да има работеща нормативна рамка. Целта е още през следващия земеделски сезон производителите да могат да се обединяват, да предлагат по-големи количества продукция и да имат по-силна позиция при договарянето с преработватели и търговци.
Абровски засегна и темата за движението на цените на храните. По думите му, поевтиняването на плодовете и зеленчуците през последните седмици е свързано и със сезонното увеличаване на предлагането. По-ниските цени са положителни за потребителите, но създават допълнителен натиск върху доходите на земеделските производители.
Министърът се спря и на правителствената инициатива „Кошница с грижа“. Тя започна като доброволно партньорство с търговските вериги за намаляване на цените на определени основни продукти, като първоначалният ангажимент беше за поне 15% по-ниски цени за срок от минимум шест месеца. Впоследствие към инициативата се присъединиха и допълнителни търговци. Ефектът от кампанията ще може да бъде оценен по-добре през следващите месеци.
Друг проблем, върху който земеделското министерство ще насочи вниманието си, е вносът на евтини плодове и зеленчуци от трети страни. Абровски даде пример с домати първо качество, декларирани на цена от около 30 евроцента за килограм. Той обяви предстоящи разговори с ръководствата на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за възможностите за допълнителни проверки още при покупко-продажбата.
Секторът на плодовете и зеленчуците остава силно засегнат от сивата икономика. Контролът върху безопасността на вносната продукция също е засилен, като министърът посочи случай с 11 тона пипер, при който са били установени завишени нива на пестициди.
Ресорният министър отчете и случаите на продукти, продавани като краве масло, въпреки че не отговарят на изискванията за такъв продукт. Той смята, че съзнателното предлагане на подобни храни не трябва да се разглежда просто като търговско нарушение, тъй като може да застраши здравето на потребителите.
Източник: Banker.bg
