Жени в металургията, минната промишленост, строителството, автомобилната и мебелната индустрия. Ако разгледате стари фотографии, това са жени в работнически униформи, усмихнати и с лица, изцапани със сажди. Ако се огледате днес, картината е по-различна, защото и тези сектори, които някои смятат за „мъжки“, се дигитализират, променят се условията на труд и перспективите за развитие, съответно и добавената стойност на жените се разглежда като важен ресурс за развитие. Но все още дамите са около 25 – 30% от работещите в производството. След 2020 г. големите индустриални държави разработват програми за насърчение на женската производствена сила. Но дори и в световен план тя тепърва ще се разгръща.
Статистика
Според данни от 2023 г. на Национална асоциация на производителите на САЩ, National Association of Manufacturers (NAM), жените представляват 29% от заетите в производствата, или 3,7 млн. души. След 2020 г. най-големият скок е сред жените на възраст 25-34 г., които виждат, че производствените сектори се променят. „Твърде много американци мислят за производството като за нещо от миналото“, казва президентът и изпълнителен директор на „Делойт“ Каролин Лий пред ABC News. „То не е мрачно, тъмно и опасно, а е изпълнено с технологии и възможности за сътрудничество“.
Според Европейския мониторинг на работните места – доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия и Eurofound от 2023 г., жените представляват средно около 30% от работната сила в производствения сектор в ЕС. Добрите новини за България идват по отношение на дамите инженери. По данни на Евростат за 2022 г. жените учени и инженери в България са 51% от всички. Така страната ни се нарежда сред първите в ЕС, като 43,7% са заетите жени в производствата.
Срещата с четири „железни“ дами от тези „мъжки“ сектори показва, че засега заслугата за това е на бизнеса, който не мисли в мъжки или женски пол, когато става дума за технологии. При липса на насочена държавна политика, предприемаческият дух и личното търсене на възможности са ключови за успех.
Нюх за производствен бизнес
Гена Събева е управляващ партньор в семейната компания за управление на проекти в индустриалното строителство „Събеви Груп“. Развива собствена франчайз марка „ВИТ – Борсата за матраци“ и иновативния за България проект за рециклиране на матраци „Рематрак“. „Строителният бизнес е продължение на професията на мъжа ми – строителен инженер. Като човек, който вижда бизнес навсякъде, избрах да превърна неговата професия в семеен бизнес“, казва тя.
Гена Събева – Снимка Личен архив
Геновева Христова-Мъри и Анелия Касабова основават Ligna Group преди повече от 20 г. Днес групата е един от най-големите експортни консорциуми на България в областта на търговското и хотелско обзавеждане. Работят с български мебелни компании от цялата страна и заедно са обзавели над 300 хотела и над 20 000 хиляди стаи в Европа.
„Моят път в мебелното производство и интериорния дизайн започна с желание да създам нещо конкурентоспособно, но и устойчиво. България има силни традиции в дървообработването и мебелното производство, а аз и Анелия видяхме потенциал да разширим тези възможности на международния пазар“, споделя Геновева. Казва за себе си, че от малка има търговски нюх.
Промяна на стереотипите
Гена признава: „Жените в производствения сектор не са много. Рядко сами създават голям производствен бизнес“. Обикновено те участват в семеен бизнес, често са го наследили от родителите си или от съпруга си.
Геновева допълва: „Ако бизнесът е наследствен, ключът е дамите да запазят традициите, но да внесат иновации и собствен почерк. За онези, които започват от нулата, е важно да имат ментори и да не се страхуват да пробват и рискуват. Важна роля играят стажовете, програмите за насърчаване на жените в производството и мрежите за подкрепа. Ние се стремим да даваме добър пример, да привличаме и събираме хора, които да се учат един от друг“.
Геновева Христова – Снимка Личен архив
Но дори и тогава им се налага да се справят с предизвикателствата на предразсъдъците. „Една умна жена може да се справи с всякакъв бизнес. А що се отнася до това дали може да се реализира в производствената сфера, това зависи от характера й. Има много добри примери по света“, казва Гена.
Геновева споделя, че стереотипите се разчупват, а жените не само участват, но и водят трансформации в производството. Тази промяна идва както от смелостта и упоритостта им, така и от осъзнаването в бизнеса, че разнообразието води до по-добри решения. „Жените предприемачи вдъхновяват и мотивират други жени да се включат в производствените сектори. В тежката индустрия и инженерството мястото им все още е нишово, но виждаме нарастваща тенденция за повече жени в ръководни и експертни роли, особено благодарение на инициативи за обучение и подкрепа. Това, което ме радва особено много, е да виждам все повече жени-предприемачи в креативните и творчески индустрии, които са основани на интензивни знания, талант и иновации“, обяснява тя.
Подкрепа
Мариела Маджарова е изпълнителен директор на „Телетек Електроникс“ EАД – производител на пълна гама сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника. Фирмата разработва собствени продукти, които продава в над 80 държави. Маджарова започва работа в „Телетек“ през 1992 г. Под нейно ръководство компанията разработва нови продукти и три пъти увеличава приходите си. Тя също, по случайност или не, наследява професия. „Аз съм инженер-химик и идеята беше да се занимавам с химия. Но се отзовах в „Телетек“ и така 30 години. А защо електроника? Това беше професията на баща ми и така се озовах в тази сфера“.
Мариела Маджарова – Снимка Телетек
Тя е една от малко жени на висок пост в бизнеса с алармени системи и пожароизвестяване. Според нея спирачката е в самите жени – те трябва да имат подходящото самочувствие, че могат да се справят и с това, стига да им харесва да го вършат: „Като начало, не съм учила нито да бъда търговец, нито мениджър, още по-малко в областта на електрониката. Но ако човек има настройката да учи и да бъде с отворено съзнание към промените, всичко може да бъде преодоляно“.
Д-р инж. Емануела Манолова, ръководител „Продажби и бизнес развитие – железни силикати“ в „Аурубис България“ от 2016 г. , допълва темата. Тя е доктор по „Строителни материали, изделия и технологии“ с двойна диплома от Франция и България и е лице на кампанията Women4Metal в България.
„Исторически погледнато, жените, особено тези с инженерно образование, са заемали стабилна роля в индустриалния сектор в България. Но образованието е само началната точка. Истинското професионално утвърждаване изисква приемствена работна среда, култура на споделяне на знания, гъвкавост и условия за развитие. Там, където жените вече са добре представени – както в производството, така и в администрацията, се наблюдава ясно изразен ефект на привличане на още жени“, казва тя.
Д-р инж. Емануела Манолова – Снимка Личен архив
„Аурубис България“ АД – част от най-голямата медодобивна група в Европа, е пример, че „лидерството, устойчивостта и иновативното мислене имат и женско лице“. Компанията поддържа активно партньорство с водещите университети в страната, чийто профил е свързан с производствена дейност. В лятната стажантска програма през 2024 г. участват 23 млади жени – над половината от всички стажанти в различни отдели, включително в производството. „25% от служителите ни са жени – значително висок дял от средностатистическите стойности за сектора. 17% от тях заемат позиции в производствени звена, докато останалите 8% работят в административните отдели. Това са предимно жени, заети в области, които изискват високо техническо образование, аналитично мислене и способност за работа в динамична среда. Българският контекст – с неговите традиции в техническото образование и индустриалната култура, благоприятства по-широкото включване на жените в производствени дейности“, казват от там.
Мариела също смята, че за успешния бизнес и добрата работа не полът е определящ. В производството на „Телетек“ има повече жени, отколкото мъже. „Дамите са по-търпеливи и по-прецизни, когато става въпрос за повтарящи се операции, в резултат на които трябва да се получи повтарящо се високо качество“, пояснява тя. Не е привърженик на изричната подкрепа на жени, независимо от професионалните и личните им качества. Но…“Все още се счита, че жените не са подходящи за определени професии или позиции. Все още получават по-ниско възнаграждение. Има стъпки в изравняването на възнагражденията, да видим кога и как ще се случи“.
Емануела допълва:„Бихме искали да виждаме повече жени на високи управленски позиции – не просто като част от стратегия за равнопоставеност, а като логичен резултат от техните реални постижения и лидерски качества. Вярваме, че до този момент се стига чрез постепенна промяна, при която квотният подход играе роля на временен модел“. Аурубис насърчава жените да влязат в тежката промишленост с инициативата Women4Metals. Тя се ражда през 2019 г. в Германия, вдъхновена от нуждата да се даде по-голяма видимост на дамите в тежката индустрия, които заемат ключови роли в компанията и са носители на иновации, лидерство и устойчиво развитие. В България инициативата стартира през 2024 г. Според Емануела бизнесът има ключова роля там, където държавните политики и образователната система не успяват да отговорят с нужната скорост на динамиката на пазара на труда.
Геновева също настоява, че това е общо усилие. „Държавата трябва да създаде повече програми за насърчаване на жените в производството чрез обучения, субсидии и подкрепа за стартиращи бизнеси. Подкрепа има, но често липсва фокус върху дамите. Мечтая да виждам повече жени, които не се страхуват да поемат рискове и да бъдат лидери в производствения сектор“, завършва тя.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
