Жителите на Кюстендил подкрепят зелената енергия, но се страхуват за доходите си

Хората в Кюстендил имат реални страхове, свързани със Зелената сделка – за работата, доходите и цените на енергията. Местните жители остават предпазливи към промените, въпреки че имат своите екологични притеснения. В тази връзка е необходима повече информираност, повече сигурност и гаранции, че зеленият преход няма да бъде за сметка на обикновения човек.

Това са част от изводите в изследването на агенция „Тренд“ за нивото на осведоменост на местните жители относно ролята на политиката на сближаване на ес в подкрепата на техните региони. Прочуването е по поръчка на „Бранд Медия България“, като част от изпълнението на проекта „Кариерен преход на възможностите“ (TOP JOBS). То е проведено в периода 24 януари – 2 февруари 2025. сред 800 пълнолетни лица в област Кюстендил.

Изследването разкрива сложната картина на нагласите към Зелената сделка и политиките на Европейския съюз. То показва и че хората са едновременно загрижени за околната среда и бъдещето на планетата, но също така и сериозно притеснени за личните си доходи и сигурността на работните си места.

Климатичната криза е реална – но на каква цена?

70% от анкетираните вярват, че климатичните промени са реална заплаха за човечеството. Въпреки това подкрепата за зелената енергия леко намалява – близо 74% казват, че е важно България да премине към възобновяеми източници, но този дял е с 14 пункта по-нисък спрямо предходната година. Причината? Опасенията, че цената на електричеството ще продължи да расте.

Зелената сделка – надежда или заплаха?

Проучването разкрива, че за кюстендилци Зелената сделка носи две основни асоциации – опазване на околната среда (41%) и затваряне на ТЕЦ-овете (43%). Близо една пета се страхуват, че ще загубят работата си, а 3% дори очакват спад на доходите.

78% от притеснените респонденти споделят, че най-големият им страх е високата цена на тока. Освен скъпата енергия, жителите се страхуват от загуба на работни места (53%) и поскъпване на живота (52%).

Проучването е реализирано в края на януари, а това традиционно е най-тревожният икономически месец, защото сме изхарчили всичко по празниците“, обясни Димитра Воева, която представи резултатите по време на събитието.

Без надежда за нови работни места

Едва 11% вярват, че зеленият преход ще е справедлив и ще създаде нови работни места в региона. Повечето хора (58%) са убедени в обратното. Младите са по-оптимистично настроени, но с напредване на възрастта надеждата намалява.

Воева обясни ниския резултат с факта, че това е представително проучване, т.е. всички, отговорили тук, са ангажирани в сектора. От друга страна, може би роля играе и надеждата, че това ще се случи някъде по-далеч във времето и „може би няма да ги засегне тях лично“.

Информираността остава ниска

Въпреки че темата за Зелената сделка е често дискутирана, 64% от анкетираните признават, че не са информирани за нейните цели. Половината от хората никога не са чували за проекти, финансирани от ЕС за развитие на региона. Дори когато знаят за тях, често не могат да посочат конкретни примери – само 11% успяват.

50% от кюстендилци са убедени, че Зелената сделка ще доведе поне до по-чиста природа. Една пета очакват по-добро качество на живот, а 19% се надяват на по-евтина енергия. В същото време близо една четвърт вярват, че сделката няма да донесе никакви предимства.

Слаб интерес към преквалификация и собствен бизнес

Само 15% от хората биха се включили в програми за преквалификация. Основните причини за отказа са липсата на необходимост (36%), липсата на време (23%) и скептицизъм към ефективността (22%). Интерес към собствен бизнес проявяват 20% от анкетираните, но основни пречки остават нежеланието за управление (22%) и липсата на знания (17%).

Положително е все пак, че по-младите, които разполагат с повече свободно време, имат по-голям интерес към преквалификация“, каза Воева.

Младите са по-отворени за промяна

Едва 9% биха се преместили да живеят в друго населено място заради работа, но сред хората под 30 години този дял е близо 40%. Младите също са по-склонни да пътуват ежедневно за работа – 7 от 10 биха пътували до час, ако това им осигури прехрана.

Как отговарят респондентите

Климатичните промени:

• 70% – реална заплаха;
• 12% – не са реална заплаха;
• 18% – не знаят/не могат да преценят.

Спрямо сходно проучване, извършено през ноември 2023 г. като част от проекта „Преход на възможностите“, има запазване на дела на хората, които считат, че климатичните промени са реална заплаха. С 4 пункта намалява мнението, че не са реална заплаха, но се увеличават тези, които не могат да преценят.

Важността на зелената енергия:

• 38% – изключително важно;
• 36% – по-скоро важно;
• 10% – по-скоро не е важно;
• 4% – изобщо не е важно;
• 12% – не знаят/не могат да преценят.

Тук се наблюдава осезаемо нарастване на скептицизма спрямо спрямо година по-рано.

Информираност за Зелената сделка:

• 7% – напълно информиран;
• 27% – по-скоро информиран;
• 30% – по-скоро неинформиран;
• 34% – изцяло неинформиран;
• 2% – не знаят/не могат да преценят.

С какво свързват Зелената сделка:

• 43% – затваряне на ТЕЦ-ове;
• 42% – борба с глобалното затопляне;
• 41% – опазване на околната среда;
• 39% – по-чист въздух/вода;
• 19% – загуба на работни места;
• 10% – преструктуриране на енергийния сектор;
• 7% – енергийна ефективност на сградите;
• 6% – модернизиране на икономиката;
• 5% – електромобили;
• 5% – по-ниски разходи за отопление;
• 4% – рециклиране;
• 3% – понижаване на доходите;
• 5% – не знаят/не могат да преценят.

Притеснения от Зелената сделка:

• 38% – имат притеснения;
• 57% – нямат притеснения;
• 5% – не знаят/не могат да преценят.

От какво се притесняват:

• 78% – скъпа електроенергия;
• 53% – загуба на работни места;
• 52% – поскъпване на живота;
• 28% – режим на тока;
• 24% – финансови загуби;
• 21% – закриване на бизнеси;
• 13% – обезлюдяване на региона.

Основни предимства от Зелената сделка:

• 50% – подобряване на околната среда;
• 20% – подобряване на качеството на живот;
• 19% – по-евтина електроенергия;
• 16% – по-добри социални условия;
• 15% – устойчиво развитие;
• 14% – икономическо развитие;
• 24% – няма да има предимства;
• 15% – не знаят/не могат да преценят.

Зеленият преход ще създаде ли работа:

• 11% – да
• 58% – не
• 31% – не знаят

Притеснение за загуба на работа:

• 2% – много се притеснявам;
• 3% – по-скоро се притеснявам;
• 20% – по-скоро не се притеснявам;
• 37% – изобщо не се притеснявам;
• 37% – не се отнася за мен;

Най-желана подкрепа от ЕС:

• 14% – подкрепа за намиране на работа;
• 9% – финансова подкрепа за стартиране на бизнес;
• 8% – възможности за обучение;
• 7% – работа в чужбина;
• 6% – кариерни консултации;
• 3% – работа в друго населено място;
• 38% – не се отнася за мен;
• 15% – не знаят.

Биха ли участвали в обучение:

• 15% – да
• 36% – не
• 41% – не се отнася за мен
• 8% – не знаят

Защо не биха участвали в обучения:

• 36% – нямат нужда;
• 23% – липса на време;
• 22% – не вярват, че е полезно;
• 18% – възрастта им е пречка;
• 17% – работата им няма да бъде засегната;
• 12% – липса на интерес;
• 8% – липса на програми;
• 4% – няма да намерят работа след това;
• 3% – нужда от финансова подкрепа;
• 1% – не знаят.

Какво би ги мотивирало:

• 16% – безплатно обучение;
• 14% – обучение в търсени професии;
• 10% – обучение в региона;
• 10% – подкрепа за намиране на работа;
• 8% – практическо обучение;
• 6% – гъвкав график;
• 5% – сертификат;
• 17% – нищо;
• 39% – не се отнася за мен;
• 6% – не знаят.

Предпочитани области за обучение:

• 12% – туризъм и услуги;
• 11% – IT и програмиране;
• 9% – собствен бизнес;
• 6% – зелена енергия;
• 5% – здравеопазване;
• 5% – производство;
• 4% – инженерни науки;
• 3% – образование;
• 21% – не биха участвали;
• 39% – не се отнася за мен;
• 7% – не знаят.

Източник: Economic.bg