Природата на България е неповторимо красива, а във време, в което климатичните промени заплашват природните ресурси в световен мащаб, опазването ѝ е отговорност на всички нива – от личната на всеки един човек до обществената в лицето на държавата и отговорните институции. Град Сливен има честта да притежава същинско чудо на природата – хилядолетен свидетел на българската история. Старият бряст, който е на хиляда години и е носител на титлата „Европейско дърво на годината“ за 2014 г., все още се издига в центъра на града.
Старият бряст в Сливен гние, има нужда от специални грижи
Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com
Жив е той!
Абсурдът е, че дървото вече не фигурира в регистъра на вековните дървета на България, правени са опити да бъде унищожено и да бъде заместено с паметник. Това не се случва благодарение на обикновения човек, който се залавя с нелеката задача да пребори институциите и да докаже очевидното – Старият бряст е жив! Дървото „Старият бряст“ е обявено за природен паметник по смисъла на Закона за защита на природата, с Постановление на Министерството на горите № 4041 от 10 май 1949 г. „Първоначално се е намирал в двора на къща. В един момент някой забелязва, че това дърво е много по-голямо от другите и започват да го тачат и да го пазят. Преди години е имало ограда с плочи и стихове. След Освобождението е имало нужда от национални идеали и в един момент хората започват да ценят това, че в града има старо дърво. През ранния комунизъм около бряста е имало улица, по която са минавали автобуси, и въпреки това той е имал късмета да стане голямо дърво“, разказва Стефан Стефанов, създател на фондация „Стария бряст“ и негов спасител.
Една от първите издънки на Стария бряст, появила се през 2018 г. Снимка: Стефан Стефанов
Още: Емблематична фасада с лика на Хаджи Димитър бе възстановена в Сливен (СНИМКИ И ВИДЕО)
По думите му – в страната ни „не се полага грижа за вековните дървета. „Покрай най-старото дърво Гранитски дъб минават камиони. Ако тръгне човек да търси специалисти – няма. Законовото обявяване на едно дърво за вековно не го пази с нищо“. Стефанов е категоричен, че Старият бряст е жив: „Дървото още е живо. Едно дърво умира, когато умре коренът му, а Старият бряст има коренови издънки, има и клони от самата коруба и ще го възстановим!“.
Наследници
Стефан е човекът, благодарение на когото около бряста е поставена ограда, за да могат да се опазят издънките от корените. В близката градинка расте син на хилядолетния бряст, отгледан от семе. Последната фиданка от Стария бряст ще бъде засадена в църквата „Св. Стефан“ в Истанбул. Друго „дете“ на Стария бряст расте и в двора на българската църква в Чикаго. Негов наследник расте и в Пловдив. За съжаление, точно след обявяването му за Дърво на Европа Старият бряст започва да съхне. Процесът е предшестван от засушлив период и ремонт на главната улица на Сливен, при който са изградени фонтани, променили влажността на почвата и довели до промяна на микроклимата заради изграждането на фонтани.
Един от наследниците на Стария бряст в съседната градинка в Сливен. Снимка: Стефан Стефанов
Спасителят на бряста
Още: В Сливен засаждат дърво-наследник на Стария бряст
„Живях в София, върнах се в Сливен и наследих двора на баба ми и дядо ми. От малък знаех, че в него има стари орехи, и извиках специалисти, за да установят, че са вековни и да ги защитя. Проблемът с вековните дървета е, че все на някого пречат, правят сянка… Оказа се, че черницата до тях също е вековна – и трите ги обявиха за вековни (два ореха и черница в с. Глушник). Скоро след това попаднах на информация за конкурса Дърво с корен и Европейско дърво на годината и ги изпратих за участие в конкурсите, и те спечелиха. Следва конкурсът Дърво на Европа, където трите български дървета се класират на шесто място и си помислих: „Къде съм тръгнал… но когато ме поканиха на церемонията и видях какво внимание и уважение отдават на вековните дървета, защото те разказват история, си помислих, че единственото дърво, което може да направи подобно нещо за България, е в центъра на Сливен. Старият бряст заема и две трети от герба на града“, разказва още Стефан.
Български бряст спечели конкурса за европейско дърво на годината
Видът на бряста, когато става Европейско дърво на годината. Снимка: Община Сливен
Обединител
За конкурса Европейско дърво на годината 2014 Старият бряст на Сливен събира гласовете на 77 526 българи от цял свят и побеждава! „Трябваше да забравим различията, за да може да победим. Старите дървета носят много ценна информация – от тях може да се извадят данни за климата. Когато е дъждовно, то нараства с повече дървесина и самият кръг е по-широк, а ако има суша и климатът е бил проблемен, кръговете са много тесни и по това може да се извлече информация за климатичната история. Вековните дървета са климатичен маркер. От тази гледна точка е много важно запазването на Стария бряст, защото ако сега не може да се извлече информация от него, не се знае след 20 години как ще напредне науката и дали няма да е възможно да се открие начин дървото да разкаже повече. Да се унищожи едно дърво, което е стояло 1000 години, е кощунство“, коментира още Стефан Стефанов.
Грижата
Още: Лекуват Стария бряст с инжекции
„Основната задача сега е да се запазят клоните, които излязоха от дънера, те са си дървото и са по-ценни от израсналите от корена. Единият клон е препъхнат вътре и като влезе в корубата, ще направи корона – възможно е в един момент от тази корона и старият ствол да не се вижда“, обясни още Стефан Стефанов. Той допълни, че вече има чуваемост в Община Сливен и няма съмнение, че Старият бряст трябва да бъде запазен.
Една от издънките на ствола на Стария бряст. Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com
„Но на по-високо ниво отговорните институции нехаят за историческата гордост на страната ни. Старият бряст в Сливен е отписан от регистъра на вековните дървета. Дори имаше парламентарен въпрос. А това беше идеята да е Дърво на Европа – да привлича хора и туристи. Ние мартеница не можем да му сложим, да го украсим за Коледа… даже не е паметник на културата. Грижата за вековните дървета е нулева. Единственото, което се прави за тях, е да влязат в регистъра, оттам нататък – нищо. Не сме гърци или турци, за да правим туризъм от забележителностите ни“, отбеляза още Стефанов.
Старият бряст е застрашен от гибел
Източник: Актуално
