Изкуственият интелект (AI) е на прага да преобрази глобалната икономика, обещавайки ръст, сравним с индустриалната революция. Проучване на PwC прогнозира, че AI има потенциал да увеличи световния брутен вътрешен продукт (БВП) с над 15% до 2035 г., добавяйки 1% към годишните темпове на растеж. Това се равнява на икономическия скок, наблюдаван през 19-ти век. Въпреки тези оптимистични прогнози, докладът на PwC, озаглавен „Value in Motion“, подчертава, че този растеж не е гарантиран и зависи от отговорното внедряване, правилното управление и изграждането на доверие в AI решенията.
Възможният път към растежа
Докладът на PwC разглежда различни сценарии за внедряване на AI. При по-ниско ниво на сътрудничество и доверие, плавният икономически ръст би бил по-слаб, в рамките на около 8%, а в най-песимистичния сценарий – едва 1%. Това подчертава значението на внимателния подход към тази трансформираща технология.
Анализите на PwC сочат, че икономиката вече претърпява бърза пренастройка, като натискът върху бизнеса да се трансформира е на едно от най-високите си нива за последните 25 години в 17 от 22 глобални икономически сектора. Очаква се през 2025 г. приходи в размер на около 7.1 трилиона долара да се „прехвърлят“ от едни компании към други.
През следващото десетилетие индустриите ще се адаптират към нуждите на потребителите, което ще доведе до възникването на нови бизнес области, прекрачващи традиционните секторни граници, подобно на възхода на електрическите автомобили.
Гледката от „шоколадовата фабрика“ на Google
Фабиен Курто Мийет, главен икономист на Google, хвърля допълнителна перспектива за въздействието на AI.
Помнете, аз стоя в шоколадовата фабрика. Така че виждам малко по-далеч какво ни очаква и то е абсолютно огромно“, казва той по Radio Davos.
Мийет, чиято роля е да анализира икономическото въздействие на AI, е убеден, че „въздействието на AI върху нашата глобална икономика вече е доста ясно“. Той посочва конкретни примери: AI повишава ефективността на софтуерните разработчици с 21%, ускорява професионалното писане с 40% и увеличава производителността на колцентровете с 14%.
Въпреки че внедряването на AI все още е ниско (под 6% от американските фирми го използват в производство), Мийет цитира прогнози на Goldman Sachs, които вещаят 15% увеличение на БВП на САЩ и на ОИСР за 10% ръст през следващото десетилетие. Според него обаче не може да се говори за „дот-ком балон“, макар че подобно на интернет, чието въздействие е видимо днес, AI ще има по-бързо и по-дълбоко влияние.
Цялата икономика днес е преобразена от дигиталните пазари, които бяха в зародиш преди 30 години“, казва той, добавяйки: „Въздействието на AI ще бъде по-бързо и по-дълбоко. Ето защо трябва отговорно да се подготвим за неговите рискове.“
Несигурност и климатични предизвикателства
Проучването на PwC предупреждава, че климатичните последици, свързани с внедряването и използването на AI, най-вероятно ще представляват известна икономическа бариера. Икономическото моделиране на PwC допуска негативно влияние върху икономиката от почти 7% през 2035 г. поради свързаните с AI климатични рискове. Очаква се масовото внедряване на технологии с изкуствен интелект да доведе до ръст в потреблението на енергия от центровете за данни. Въпреки това по-умереното използване на AI за стимулиране на енергийната ефективност може да компенсира това увеличено потребление.
PwC допуска, че въздействието на изкуствения интелект върху потреблението на енергия и отделяните емисии би било неутрално, ако всеки допълнителен процентен пункт от използването на AI доведе до иновации, които намаляват енергийната интензивност само с 0.1%.
Фабиен Курто Мийет също признава, че енергийните нужди на AI представляват значително предизвикателство. Въпреки това той изтъква огромния напредък в енергийната ефективност на технологиите.
Много хора не осъзнават, че днешните центрове за данни са 4 пъти по-ефективни отпреди 5 години“, казва той.
Технологичните гиганти като Google инвестират в технологии като усъвършенствана геотермална и модулна ядрена енергия, както и в обучението на нови електротехници.
AI и работните места: Смяна на задачи, а не на заетост
Едно от най-големите опасения относно AI е масовата безработица. Мийет категорично не е съгласен с това, като заявява: „Технологията замества задачи, а не работни места. Повечето работни места се състоят от множество задачи, много от които са трудни за икономическа автоматизация.“
Той посочва, че служителите вече възприемат AI, преди работодателите дори да го осъзнаят. Доклад на McKinsey показва, че компаниите подценяват вътрешното използване на AI с коефициент три. Исторически, масови промени, като спада на селското стопанство от 60% до под 5% от заетостта в САЩ например, са настъпили без масова безработица. Той сравнява настоящия момент с ранните дни на електрификацията или компютрите: трансформиращи технологии, които отнемат време, за да реорганизират икономиката около тях.
С правилната политика“, подчертава Мийет, „AI може да създаде повече възможности, отколкото да отнеме.“
Бъдещето е в нашите ръце
Настоящият момент изглежда ключов за човечеството. „Живеем във време на чудеса“, казва в тази връзка Мийет.
Квантови изчисления, AI, климатични решения, революция в здравеопазването и образованието – всичко е на една ръка разстояние. От нас зависи да проектираме бъдещето, което искаме. Това е предизвикателство – но и възможност отвъд най-смелите ни представи.“
Докато AI продължава да се развива с бързи темпове, отговорността за неговото управление и интегриране в обществото ще определи дали ще реализираме пълния му потенциал за икономически растеж, или ще се сблъскаме с непредвидени последици.
Източник: Economic.bg
