78-ият филмов фестивал в Кан, който обединява един размирен свят чрез киното, приключи с най-политическия си момент – иранският режисьор Джафар Панахи получи „Златна палма“ за филма „Обикновен инцидент“, вдъхновен от престоя му в затвора. Изпълнен с еднаква доза абсурден хумор и гняв, филмът на Панахи разказва за петима герои, които смятат, че са идентифицирали прокурора, който ги е измъчвал по време на собствените им арести. Но тъй като всички те са били с вързани очи в затвора, никой от тях не може да бъде напълно сигурен, че техният пленник е същият човек.
Джафар Панахи, снимка: Getty Images
Още: „Откакто съм жив, светът никога не е бил по-близо до световна война“
След първия арест на Панахи и осъждането му за „пропаганда срещу режима“ през 2010 г., режисьорът продължава да снима филми, дори когато това му е изрично забранено. През 2011 г. той изпраща флаш памет в Кан с филма си „Това не е филм“ и остава гласовит защитник на други режисьори, чието творчество правителството се опитва да потисне. Палмата представлява голямо признание за неговата упоритост, пише „Variety“.
Панахи благодари на семейството си за подкрепата (особено в моментите, когато не е бил с тях), както и на екипа, който е направил възможен този толкова рисков проект. „Мисля, че сега е моментът да попитам всички, всички иранци с мнение, различно от това на другите, в Иран и по целия свят…“ – започна той. „Бих искал да ги помоля за едно нещо: Оставете настрана всички проблеми и различия. Най-важното нещо със сигурност е нашата страна и свободата на нашата страна“.
Другите отличия
Останалата част от церемонията по връчването на наградите протече повече или по-малко по план в последния бурен ден на иначе спокойното събитие, което беше засегнато от прекъсване на електрозахранването сутринта – масивно регионално прекъсване, което наруши прожекциите и предизвика общо объркване сред участниците. За щастие, фестивалът разполагаше с резервни генератори, които гарантираха, че шоуто ще продължи и председателят на журито Жулиет Бинош и осем други филмови творци ще се качат на сцената, за да връчат наградите си.
Още: Забраниха на актьор да присъства на фестивала в Кан заради обвинения в сексуално насилие
Йоахим Триер с част от екипа на филма „Сантиментална стойност“, сред които Ел Фанинг и Стелан Скарсгард, снимка: Getty Images
Голямата награда бе присъдена на многопластовата семейна драма „Сантиментална стойност“ на норвежкия режисьор Йоахим Триер. Филмът проследява опита на един труден режисьор да помири отношенията си с отчуждената си дъщеря, като я включи в най-личния си филм до момента – предложение, което тя не може да не приеме като най-егоистичния жест на човека досега. Приемайки отличието, Триер благодари на Кан за това, че е създал място, „където можем да се идентифицираме един с друг в съзерцание, в съпричастност“, и добави: „Не мисля, че изкуството е нещо, което се прави само с цел или за разбиране. Ние не знаем защо го правим. То е нещо, което гледам как правят малките ми деца. Те пеят и танцуват, преди да могат да говорят. Но това е друг език, той може да бъде език на обединението.“
Надя Мелити спечели наградата за най-добра актриса за „Малката сестра“, в който играе трудна парижка тийнейджърка, опитваща се да се ориентира в сексуалността си в консервативна имигрантска общност.
Още: Почина легендарен режисьор, носител на три награди „Оскар“
Вагнер Моура, снимка: Getty Images
Филмът „Тайният агент“ взе две награди. Вагнер Моура спечели наградата за най-добър актьор за ролята на баща, който прикрива самоличността си в опит да избегне убийство по време на военната диктатура в Бразилия, а Клебер Мендонса Фильо беше обявен за най-добър режисьор.
В града, за да подкрепи филма си „Heads or Tails?“ (в който играе Бъфало Бил), Джон Си Райли изненада публиката, като изпя „La vie en rose“ – с извинение, че го направи на английски. „За щастие представените филми осигуриха цялото електричество, от което се нуждаехме тази седмица“, каза Райли, връчвайки наградата за най-добър сценарий на Жан-Пиер и Люк Дарден за“Млади майки“. „По някакъв начин винаги се случва нещо неочаквано, когато съм в Кан.“
Още: „Той промени живота ми!“: Робърт де Ниро получи „Златна палма“ от Леонардо ди Каприо (ВИДЕО+СНИМКИ)
Маша Скилински, снимка: Getty Images
Наградата на журито беше поделена между испанския режисьор Оливие Лаксе за „Сират“ и „Звукът на падането“ на германката Маша Скилински – двата най-оригинални гласа в тазгодишния конкурс. Проследявайки керван от постапокалиптични рейвъри през пустините на Мароко, „Сират“ прилича на мрачен, артхаус „Лудия Макс: Пътят на яростта“ с още по-шокиращи експлозии. „Звукът на падането“ пък се фокусира върху една къща, подслушвайки интимни моменти от живота на привидно несвързани обитатели.
В търсене на начин да отличи още една от най-смелите визии на състава, журито даде специална награда на китайския режисьор Би Ган. Неговият мащабен, химеричен антологичен проект „Възкресение“ се опитва да обхване един век кино, като прескача между жанровете и филмовите стилове, като в същото време сваля шапка на „фантазьорите“, чиито мечти са оформили медията.
Още: Режисьорът Иван Ничев получава отличието „Васил Гендов“ за цялостен принос
Аличе Рорвахер и Хасан Хади, снимка: Getty Images
Аличе Рорвахер връчи трофея „Златна камера“ за първи игрален филм на режисьора на „Тортата на президента“ Хасан Хади, който прие първата награда, връчвана някога на иракски филм в Кан.
Пълен списък на наградите
Конкурсна програма
„Златна палма“: „Обикновен инцидент“, Джафар Панахи
Голямата награда: „Сантиментална стойност“, Йоахим Триер
Режисьор: Клебер Мендонса Фильо, „Тайният агент“
Актьор: Вагнер Моура, „Тайният агент“
Актриса: Надя Мелити, „Малката сестра“
Награда на журито – равен брой точки: „Сират“, Оливие Лакс и „Звукът на падането“, Маша Скилински
Специална награда: „Възкресение“, Би Ган
Сценарий: Жан-Пиер и Люк Дарден, „Млади майки“
Още: Обявиха селекцията на фестивала в Кан: Скарлет Йохансон дебютира като режисьор
Други награди
„Златна камера“: „Тортата на президента“, Хасан Хади
Специална награда „Златна камера“: „Сянката на брат ми“, Акинола Дейвии-младши
„Златна палма“ за късометражен филм: „Радвам се, че вече си мъртъв“, Тауфик Бархум
Специално отличие за късометражен филм: „Али“, Аднан ал Раджив
Награда за документален филм „Златно око“: „Имаго“, Дени Омар Пицаев
Специална награда на журито „Златно око“: „Човекът за шест милиарда долара“, Юджийн Яреки
Queer Palm: „Малката сестра“, Хафсия Хеерзи
Palm Dog: Панда, „Любовта, която остава“
Награда на ФИПРЕССИ (конкурс): „Тайният агент“, Клебер Мендонса Фильо
Награда на ФИПРЕССИ (Особен поглед): „Urchin“, Харис Дикинсън
Награда на ФИПРЕССИ (паралелни секции): „Одисеята на глухарчето“, Момоко Сето
Програма „Особен поглед“
Награда „Особен поглед“: „Загадъчният поглед на фламингото“, Диего Сеспедес
Награда на журито: „Поет“, Симон Меса Сото
Най-добра режисура: Тарзан и Араб Насър, „Имало едно време в Газа“
Награди за изпълнение: Клео Диара, „Почивам си само в бурята“; Франк Дилейн, „Писоар“
Най-добър сценарий: Хари Лайтън, „Пилион“
Специално отличие: „Нора“, Тауфик Алзайди
Още: Магията на Кан: Екип на Actualno.com разказва от сърцето на световното събитие (ВИДЕО)
РЕЖИСЬОРИ FORTNIGHT
Europa Cinemas Label: „Диви лисици“, Валери Карной
Награда на Дружеството на драматичните автори и композитори: „Диви лисици“, Валери Карноа
Награда на публиката: „Тортата на президента“, Хасан Хади
Седмица на критиката
Голямата награда: „Полезен призрак“, Ратчапум Бунбунчахоке
Награда „French Touch“: „Имаго“, Дени Омар Пицаев
Награда на фондация GAN за разпространение: Le Pacte, „Момиче с лява ръка“
Награда за изгряваща звезда на фондация Louis Roederer: Теодор Пелерин, „Нино“
Награда Leitz Cine Discovery (късометражен филм): „L’mina“, Ранда Маруфи
Награда на Дружеството на драматичните автори и композитори: Гийермо Галое и Виктор Алонсо-Бербел, „Безсънният град“
Награда за късометражен филм на Canal+: „Ерогенезис“, Ксандра Попеску
Immersive Competition
„От прахта“, Мишел ван дер Аа
Източник: Актуално
