Над 100% е надценката, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) е установила при някои хранителни продукти от първа необходимост, по време на своите проверки.
Така например за прясно мляко е установена надценка 99% – половин литър се доставя от веригата за 0.44 евро, а след това го продава за 1.07 евро без ДДС. В същата верига от КЗП са установили и прясно мляко от 1 литър с надценка 68% при доставна цена 0.94 евро и продажна 1.89 евро.
На едно място маслото се доставяло за 1.43 евро, а се продавало на 3.79 евро с ДДС, като надценката е 135%. Друго масло в същата верига от друг доставчик е с надценка от 85%. „Това също е едно „златно“ масло, което веригата доставя на 1.73 евро и продава на 3.85 евро“, коментира Манолова.
Не смятате ли, че е скандално български продукт бяло саламурено сирене да се продава с 95% надценка без ДДС? Купуват това сирене на 1.92 евро и го продават на 4.49 евро – „златен“ български продукт, „златен“ в надценката на търговската верига“, добави тя.
Председателят на КЗП добави, че същият е случаят и с киселото мляко, където от КЗП са установили надценка от 80%. Тя обясни, че от сдружението на веригите са държали да се спомене и най-ниската надценка (31%), докато „стандартно надценките са около 80%“.
Манолова обаче не отчита всички разходи, които веригите имат за транспорт, логистика, маркетинг, съхранение и др. – неща, за които Economic.bg разказва в специалния проект „RATE | Лидерите в ритейла 2026“. Там могат да бъдат намерени анализи на пазара, какво движи цените на храните и те ли са основният виновник за нарастващата инфлация. Сред разгледаните теми са и тази с кого наистина се конкурира българският производител и дадоха ли мерките на правителството за по-ниски цени търсения ефект.
Кои са „нормалните“ надценки в Европа
По думите на Манолова, „нормалните“ надценки в Европа, в страните членки на ЕС са други. И дава пример:
- в Германия – между 15 и 25%;
- в Австрия – между 25 и 30%;
- във Франция – около 25%.
Според нея, в България надценките на млечните продукти стигат до 135%.
Всички тези надценки, които се разминават с повече от 10%, са абсолютно забранени в Закона за защита на конкуренцията. Това е една от абсолютните забрани за нелоялни търговски практики“, посочи Манолова.
За това санкцията, съгласно чл. 100 от Закона за защита на конкуренцията, е до 10% от оборот или, предвид оборотите на търговските вериги, максималната санкция на веригите стига до 135 млн. евро, започвайки от 50 млн. евро.
Манолова сподели още, че КЗП е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цени на сирене, мляко, домати, краставици и други стоки от първа необходимост, като в рамките на производството търговските вериги ще имат възможност да докажат обосноваността на повишаването на цените за проверявания период – за месец октомври към месец август.
Предвидените санкции, в случай че такава обоснованост не бъде установена след представянето на данни, са в размер от 10 000 до 100 000 евро. Глобите се налагат от КЗП за всеки отделен продукт по Закона за защита на потребителите.
Регулаторите влизат в складовете
Отделно днес от КЗП съобщиха, че започват съвместни проверки заедно с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националната агенция за приходите (НАП). Те ще се състоят в складовете на големите търговски вериги в цялата страна.
БАБХ ще извършва комплексни проверки, като ще проверява както произхода на храните, така и проследимостта на продуктите, тяхната безопасност и съответствието им с изискванията за качество, както и условията на съхранение. Инспекторите ще извършват документални проверки, ще бъдат вземани и проби за лабораторно изпитване.
Инспекторите на КЗП ще проверяват за нелоялни търговски практики, невярна и заблуждаваща информация за произхода, характеристиките и цените на стоките, както и за необосновано повишаване на цените.
НАП ще извършва проверки, съгласно данъчното и осигурителното законодателство, както и ще следи за предварителното деклариране на стоките с висок фискален риск (СВФР), като сравнява декларираното с наличностите в складовете, съответните документи, дали стоките действително са получени в складовете на дружествата и как се движат по веригата на доставки до крайния получател.
Източник: Economic.bg
