Някога занаятчиите са били сред най-уважаваните хора. С ръце и ум те са правели чудеса. Днес машините промениха хората и тяхното отношение към истински стойностните неща. За да те нарекат майстор, се иска майсторлък. Но за да останеш в занаята, това не е достатъчно. Срещаме ви с Владимир Петров, който прави „уникални изделия от дърво“. Изработва и дървени лъжици, но като знае колко труд е вложил само в една от тях, предпочита да използва други прибори. Ето защо…
Над 20 години Владимир правил бижута и изделия от камък. Но през 2018 г. в село Джурово край Правец създал дърводелска работилница по европроект, за да има повече работа за местните хора: „Тогава въобще не знаех с какво се захващам“. Към този проект го отвежда ентусиазма да съчетава камък и дърво. По европейска програма за социално предприемачество се заема с тази трудна задача. Рискът е огромен. Банките отказват да финансират проекта.
Но Владимир взема заеми от приятели. През работилницата преминават около 30 души. Нает е и човек, който да ги обучава. Оказва се обаче, че тези хора нямат трудови навици, не спазват работна дисциплина. Грантът е 100%, а парите отиват за заплати и осигуровки на хората, малка част са за материали и машини. Наемът на помещението не се покрива, както и всичко, което се изгаря, докато работниците се учат кое как се прави. Проектът е за 300 хил. лв. и на Владимир още му тежат неизплатени заеми. Затъването е голямо. В рамките на 2-3 години работилницата приключва дейността си. Но този опит е обеца на ухото му и той повече не иска да участва в програми, поради което не кандидатствал за подпомагане на своя занаят по Програмата за развитие на селските райони.
Функционалност
Сега ползва работилница в София. Изработва основно функционални и използваеми изделия – дъски за рязана, бъркалки, купички. Прави също дървени скулптури и фигури. Не обича правилните форми и идеалната гладкост, стреми се да подчертае структурата на дървото и всяко произведение да има свой облик и дух. Най-продавани са дъските за рязане. Но с две ръце сам човек не може да направи много неща.
Съвместимост
Обработката на дърво е стар занаят. И ако човек има умения, плюс полет на фантазията, може да създаде какво ли не. Тази професия позволява да се съчетават различни материали. Освен с камък, Владимир има идея да съвмести дървото с метал и керамика, да работи заедно с други майстори, за да направят по-забележими неща. Работата с дърво не е лек занаят, а ръчният труд не получава дължимото, тъй като вносът на машинни изделия подбива цените. И все пак Владимир често чува „Златни ти ръце, майсторе“, когато хората се впечатляват от неговите нестандартни творения.
Уникат
Като връх в работата си дотук посочва една маса уникат, която прави по време на европроекта. Попада на хубав материал и половин година мисли какво може да се изработи така, че неповторимата шарка на дървото да се запази. От това става нестандартна маса. Тя е купена за предстояща сватба от бащата на булката, върху нея младоженците да скрепят с подписи своя съюз. Темата на това специално събитие е „Дърво“ и изборът пада на този уникат. Като подарък младоженците получават от майстора няколко дървени лампи.
На ръка
През работата с дървото Владимир разбрал, че има хора с нестандартно мислене, които търсят нестандартни неща. Когато вложеният от него труд бъде оценен високо, това го вдъхновява. Съвременните машини правят много еднакви бройки без дефект, но ръчната изработка няма аналог. Затова и Владимир Петров предпочита да работи само на ръка. Любопитството и решимостта да мине отвъд познатото движат развитието на неговото можене в занаята. Предизвиква се сам и все повече се насочва към направата на „неща, които не съм виждал“. Но припомня и онази стара приказка, че най-хубавото изделие е продаденото. Той знае две и двеста, тъй като е в занаятчийството от 1993 г.: „Имал съм гениални хрумвания, от които едва съм се измъкнал. Защото хората не оцениха тяхната реализация“. Решил да прави специални свещници от кристални друзи, купил машини от САЩ, дал много пари за камъни, клиентите им се радвали, но отминавали, без да купят….
Големите идеи
Днес Владимир признава: „Приключих с големите идеи“. Толкова се е опарил, че предложат ли му изгодна сделка, си мисли как магарето го канят на сватба, за да носи самара. Според нето късметът е случайно събитие, на което не може да се разчита, а само упорит труд, усилия и добро планиране водят до резултат в бизнеса. Напоследък му минават мисли да се откаже от занаята и да си намери друга работа. Защото е „ужасяващо да си предприемач в България, особено за човек, който прави ръчни изделия“.
Посока
Геолог по образование, има и магистратура „Социална работа с деца и семейства“. Като човек със сърце, отворено към доброволчеството, обича да помага на хора в нужда. Но за да има по-осезаем ефект, трябват обединени усилия. Освен време и експертиза, са нужни и средства. И въпреки всичко мечтата на Владимир Петров е да се отдаде на социална работа. Навярно защото твърде добре знае какво е днес да си занаятчия в България, а и защото не е свикнал да му е лесно…
Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
