Златото е изместило американските държавни облигации като най-важния резервен актив в света след години на безкомпромисно пазаруване от централните банки и след най-мощния в историята възход, довел до почти двойно повишение на златните котировки през последните две години. Скъпоценният метал вече има 27% дял от всички световни резервни активи на централните банки в края на 2025-а в сравнение с 20% година по-рано, пише в доклад, публикуван на 2 юни от Европейската централна банка. Участието на американските държанти дългови книжа е се е свило до 22% от 25% през същия период. Делът на резервните активи, деноминирани в евро, се е запазил на 15 процента.
Променящият се състав на резервните активи – високоликвидни средства, които централните банки използват за подкрепа на валутите си, за изпълнение на международни платежни задължения и за осигуряване на ликвидност по време на финансови сътресения – са отражение на стремежа на много държави да търсят алтернативи на щатския долар – световната резервна валута. Тези усилия се ускориха от 2022 г. насам, когато Вашингтон използва санкции, за да замрази доларовите резерви на Русия заради пълномащабното нахлуване в Украйна.
„Геополитическото напрежение продължава да стимулира силното търсене на злато от централните банки“, пише президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в доклада си на 2 юни. Със своите над 36 хил. тона жълт метал, световните централни банки са натрупали почти толкова златни резерви колкото по време на пика на ерата на Бретън Уудс, според ЕЦБ. По онова време, когато щатският долар беше обвързан с кюлчетата и валутните курсове към други валути бяха фиксирани, централните банки са държали 38 хил. тона злато.
Но скокът на златните активи над американските държавни облигации – традиционно основата на международните доларови резерви – е резултат и от впечатляващия му ценови ръст през последните години. Металът достигна връховите над 5500 долара за тройунция през януари, след което слезе под 5000 долара за тройунция и на 2 юни се търгуваше за малко над 4500 долара за тройунция.
Деноминираните в зелени пари активи като цяло все още съставляват най-голямата част от резервите – 42%, показват данните на ЕЦБ.
Покупките на злато от централните банки се забавиха леко до 850 тона през 2025-а след три години на придобити нетно над 1000 тона годишно. Най-големите акумулатори на златни резерви от 2022 г. насам са Китай, Полша, Турция и Индия, показва докладът. Но пък компанията за стабилни монети Tether се превърна в най-едрия купувач през 2025 г., с купените над 100 тона злато.
След като напазарува 220 тона жълт метал от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., в началото на 2026-а Турция предприе определеното от европейските централни банкери „едно от най-големите тегления на резерви през последните години“, след като продаде или отпусна назаем 130 тона злато след началото на войната с Иран.
В доклада на ЕЦБ се казва, че международната роля на еврото нараства „постепенно, но стабилно през последното десетилетие“. Емисиите на международен дълг, деноминиран в единната европейска парична единица, са се увеличили с 30% до „рекордно високо ниво“ от близо 1 трилион евро миналата година. Международни инвеститори пък са налели нетни 850 милиарда евро в активи на еврозоната, тласвайки притока на задгранични вложения „близо до пикови нива от създаването на еврото“.
Източник: Banker.bg
