„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Когато говорим за хоризонтални скокови дисциплини в леката атлетика, на преден план, редом до олимпийската шампионка Тереза Маринова, изплува още едно име – това на Ива Пранджева. Тя се справя еднакво успешно както в тройния скок, така и в дългия скок. Пранджева е единствената българска лекоатлетка, която печели два медала от един голям шампионат, при това го прави на два пъти. Пранджева има общо цели 8 медала от световни и европейски първенства за жени, скачайки и невероятните 15.18 метра в тройния скок. Но на фона на всички тези успехи, остава и един горчив привкус от нейната велика кариера.
Ива Пранджева – кралицата на хоризонталните скокове
Ива Пранджева е родена на 15 февруари 1972 година в Пловдив – място, изпълнено с традиции в скоковете. Започва да тренира при Румен Йоцов, с когото работят заедно през цялата ѝ кариера. Този тандем постига някои изключителни резултати през годините. Още през 1990 г. Пранджева става световна шампионка за девойки в дългия скок, и то в родния Пловдив. Три години по-късно идва и първият голям пробив при жените – печели бронз в тройния скок на Световното първенство на открито в Щутгарт.
Чупи стария световен рекорд на троен скок, но великата Инеса Кравец скача повече
През 1995 г. Пранджева прогресира до второто място в света на троен скок, като печели два сребърни медала от шампионата в зала в Барселона и от шампионата на открито в Гьотеборг. В шведския град тя скача страхотните 15.18 метра, които са с 9 сантиметра повече от световния рекорд до момента. За нейно нещастие обаче в същото състезание Инеса Кравец скача невероятните 15.50 метра и става световна шампионка с нов световен рекорд. Този световен рекорд оцелява 26 години – до лятото на 2021-ва, когато Юлимар Рохас скочи 15.67 м в последния си опит на Олимпийските игри в Токио.
Стига два олимпийски финала в Атланта, но я хващат с допинг
Въпреки че се разминава със световната титла и световния рекорд, Ива Пранджева показва огромен потенциал за предстоящата олимпийска година. През март българката става европейска шампионка в зала в Стокхолм, като влиза със статут на фаворит за Олимпийските игри в Аталанта през лятото. Там тя решава да се състезава не само в тройния скок, но и в дългия скок, в който 6 години по-рано е станала световна шампионка за девойки. Пранджева завършва 7-ма на финала на дълъг скок и 4-та на финала на троен скок, като остава огорчение, че се е разминала с медалите.
По-голямото разочарование обаче идва след Игрите в Атланта, когато излиза положителна допинг проба за метадиенон – анаболен стероид, известен още като Dianabol. Нейните резултати на Олимпиадата са анулирани, като се говори за наказание от 4 години, но в крайна сметка наказанието е смекчено до 2 години. Това е огромен удар за българската атлетка, която в този момент се намира в пика на кариерата си – действаща европейска шампионка, сребърна медалистка от световно първенство и с резултат от 15.18 метра.
Единствената българска атлетка с две отличия от голям шампионат
Въпреки наказанието, Пранджева решава, че ще го изтърпи и ще се завърне към спорта. А завръщането е изключително силно: през 1999 г. тя печели сребро на троен скок и бронз на дълъг скок на Световното първенство в Маебаши, Япония, като става първата ни атлетка, която печели два медала на един форум в различни дисциплини. Същото се повтаря и година по-късно на Европейското първенство в зала в Гент, където печели бронзови медали и в двата хоризонтални скока.
Доживотна забрана след втори допинг скандал в Сидни
Пранджева пътува за Олимпийските игри в Сидни, но непосредствено преди началото им отново е хваната с допинг. Този път положителната проба е за нандролон, като Б пробата е отворена часове преди да влезе на стадиона. Това е второ допинг провинение за нея, след което получава доживотно наказание и принудително прекратява кариерата си на 28 години. Самата Пранджева смята за несправедливо случилото се около нея, и дори е на мнение, че отварянето на Б пробата е дошло по желание на българската федерация.
През 90-те години на миналия век винаги е имало съмнения около „чистотата“ в спорта. Дори световната рекордьорка Инеса Кравец е получавала допинг наказание в кариерата си. Пранджева обаче е хваната на два пъти с допинг в рамките на 4 години, и то все покрай олимпийски игри, което оставя наистина горчив привкус за край на нейната кариера. В Сидни срамът за българската атлетика е измит от Тереза Маринова, която не само става олимпийска шампионка, но и подобрява националния рекорд на Пранджева с 15.20 метра.
След края на състезателната си кариера Пранджева остава близо до спорта като треньор. Нейни състезателки стигат до международни успехи, като Пламена Чакърова печели бронз на Европейското първенство до 18 г. през 2022-ра, а Радина Величкова стана европейска шампионка за девойки до 18 г. през 2024-а. Успешна като състезател, успешна и като треньор – Пранджева се доказва на българската и световна атлетика, но допинг скандалите около нейното име оставят петно, което няма как да бъде заличено.
Автор: Стефан Йорданов
Още от рубриката „Пас към миналото“: Гениалната българка, която снабдяваше Нешка Робева със „златни момичета“ в художествената гимнастика
Източник: Актуално
