Дозиметърът, закрепен на гърдите, започва да цъка по-бързо в момента, в който напуснете обозначената пътека в Чернобилската атомна електроцентрала. Направите ли крачка назад, темпото на звука от дозиметъра отново се забавя – невидима граница между чиста земя и замърсяване.
Над вас се издига „новото безопасно покритие“ (NSC) – най-голямата подвижна стоманена конструкция, създавана някога, по-висока от Статуята на свободата, по-широка от Колизеума, със свод, извиващ се отгоре като хангар за гигантски самолети.
Завършен през 2019 г. на стойност 2.5 млрд. долара и финансиран от 45 държави, NSC е построен, за да защити света от това, което се намира под него. Той е разположен в сърцето на обширна зона – радиоактивен пейзаж с размерите на Кипър, до голяма степен изоставен от хората. Бездомни кучета обикалят централата на глутници – работниците съветват да не бъдат галени, разказва The Guardian в свой материал по повод 40 години от аварията в АЕЦ „Чернобил“.
Вътре се намира стария саркофаг – сив бетонен гроб, изграден само за 206 дни, за да покрие руините на реактор №4, който експлодира на 26 април 1986 г. при най-тежката ядрена авария досега.
Отблизо саркофагът изглежда почти импровизиран – масивни плочи, подредени като гигантски строителни блокове, с ръжда по фугите. Вътре остават затворени 180 тона ядрено гориво и четири до пет тона радиоактивен прах.
NSC е изграден, за да купи време – да позволи нестабилният саркофаг да бъде разглобен безопасно в продължение на десетилетия, като същевременно предпазва от последствията в случай на срутване.
Това, което финансиращите не са предвидили, е война на Владимир Путин – Чернобил беше окупиран през първите седмици от руската инвазия в Украйна през 2022 г. – а още по-малко удара с дрон по съоръжението три години по-късно.
В северозападния ъгъл на покрива временна кръпка отбелязва мястото, където евтин руски дрон за 20 000 долара е пробил конструкцията на 14 февруари 2025 г., отваряйки дупка в свода и компрометирайки самата функция, за която е създаден.
Ако саркофагът се срути, над сто тона ядрено гориво ще бъдат освободени във въздуха“, заяви генералният директор на централата, Серхий Тараканов.
Пълният ремонт трябва да бъде извършен в рамките на четири години, казват украински официални лица и западни експерти, иначе 100-годишният живот на NSC вече не може да бъде гарантиран. Очаква се той да струва до 500 млн. евро (432 млн. паунда) – средства, които финансово затрудненото украинско правителство все още не е намерило.
Междувременно войната в Украйна продължава, а Русия нееднократно изстрелва дронове и ракети по траектории в близост до Чернобилската централа, увеличавайки риска от ново бедствие.
На 40-годишнината от Чернобилската авария едно от най-уязвимите места в света остава под заплаха.
Ударът с дрона
Олександър Скомарохов е събуден от охранител в ранните часове на 14 февруари 2025 г. Заместник-главният инженер със сив мустак, дебели рамки на очилата и почти четири десетилетия опит в централата бързо осъзнава, че ситуацията е сериозна.
И преди сме ставали свидетели на обстрел, но знаех, че ще ме събудят само ако се е случило нещо критично“, спомня си той.
Руски дрон Geran-2 е ударил северозападната част на свода на около 85 метра над земята – приблизително височината на осеметажна сграда.
Взривът, който според Украйна е бил умишлен, е пробил дупка с размер 15 кв. м през външната и вътрешната стена на NSC и е бил достатъчно мощен, за да бъде отчетен от системата за сеизмичен мониторинг на конструкцията.
Истинските проблеми започнаха след избухването на пожара“, казва Скомарохов.
Пожарникарите пристигат за минути, но гумена уплътнителна мембрана в покрива се запалва и продължава да тлее дълбоко в конструкцията, извън обсега им. В продължение на три седмици екипите пробиват 332 отвора във външната стена, за да достигнат до огнищата с водни маркучи.
Когато пожарите най-накрая са потушени, служители в Чернобил съобщават, че ударът е унищожил две ключови системи. Функцията за изолация – способността на NSC да задържа всякакво радиоактивно излъчване от саркофага – е компрометирана. Също така е повредена и системата за контрол на влажността, която предпазва стоманената конструкция от корозия и поставя под риск самия свод.
Руският удар с дрон унищожи основните функции на новото безопасно покритие“, заяви Ерик Шмиеман – инженерът, ръководил концептуалния дизайн на съоръжението в края на 90-те години – в оценка на щетите, възложена от Грийнпийс Украйна.
Ако саркофагът се срути – било то вследствие на удар, конструктивен дефект или възраст (проектиран за 20 години, а вече стои 40) – експертите предупреждават, че това ще освободи нов облак радиоактивни частици във въздуха без защита, която да го задържи.
Срутването на саркофага би представлявало огромна опасност най-вече за работещите в Чернобил и би забавило справянето с последствията за още много години“, казва Шон Бърни, старши специалист по ядрена енергетика в Грийнпийс.
Освен финансовите разходи и войната, остава и въпросът как изобщо да бъдат извършени ремонтите. Високите нива на радиация точно над повредения участък означават, че работниците могат законно да прекарват не повече от около 20 часа годишно в тази зона, преди да достигнат годишния лимит на дозата.
Работниците ще могат да изпълняват задачите си там в продължение на няколко часа, ако не и само за няколко минути наведнъж“, казва Тараканов и допълва, че ще са необходими около 100 квалифицирани строителни работници, работещи на кратки ротации на височина върху извита, замърсена повърхност.
В това има нещо трудно за осмисляне, разсъждава Скомарохов, който идва да работи в Чернобил през 1987 г., година след аварията. „Знаех какво се е случило тук и исках да съм сигурен, че никога няма да се повтори“, казва той от останките на контролната зала №4 – мястото, където в 1:23 ч. на 26 април 1986 г. операторите натискат аварийния бутон AZ-5 в последен опит да спрат реактора.
Вместо това фатална комбинация от конструктивни дефекти и нестабилно ядро предизвиква експлозия.
В залата съветските контролни панели, скали и превключватели са застинали на място, а боята се лющи на дълги ивици. Все още обаче може да се различи мястото на бутона – тъмна дупка, бележеща отсъствието му.
Двадесет и осем души умират от остра лъчева болест в следващите седмици. Около 116 000 души са евакуирани. Радиоактивни частици се разпространяват на северозапад из Европа. Бедствието е засечено първо не в Съветския съюз, а в Швеция няколко дни по-късно, когато работник в ядрена централа задейства радиационните аларми на път за работа.
В книгата си за Чернобил украинският историк Серхий Плохий твърди, че катастрофата е помогнала за формирането на съвременното украинско национално съзнание, като е разкрила провалите на съветската система. За много хора, пише той, това е момент на пречупване – внезапна яснота за природата на системата, в която живеят.
Пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. е друг момент на национално единство – и отново Чернобил се оказва въвлечен. Руските сили преминават границата на 24 февруари 2022 г. и се насочват директно към централата по маршрут през Беларус, който минава на километри от зоната с радиация.
Обектът се превръща във военна зона в рамките на часове. Руски войници изкопават отбранителни окопи съвсем близо до „червената гора“ – район западно от централата, получил едно от най-силните замърсявания през 1986 г. и оставащ сред най-радиоактивните зони и до днес.
Служители, пристигнали за редовните си смени преди атаката, са задържани и принудени да работят непрекъснато почти месец.
Видяла съм много в живота си, но не можех да си представя, че войната ще дойде тук“, казва Наталия, която работи в Чернобил от 1980 г. и е сред най-дългогодишните служители.
По-късно тя се премества в Славутич – последният съветски град, построен през 1987 г. за работниците на централата, след като Припят – първоначалният град на служителите, на 4 км от реактора – е изоставен за една нощ.
По време на окупацията тя и колегите ѝ са откъснати от останалата част на страната – без интернет и без доставки.
Местните фермери трябваше да ни доставят мляко тайно“, казва тя.
Когато руските сили се изтеглят от Чернобил след 35 дни, оставят след себе си разграбени офиси – компютри, микровълнови печки и хладилници, изчезнали от помещенията, в които персоналът е работил десетилетия.
Плакати из обекта все още носят имената на шестима служители на Чернобил, отведени по време на окупацията, за които се смята, че все още се намират в Русия.
Още при влизането в зоната с радиация от 1000 квадратни мили първото, което се забелязва, е военната обстановка – контролно-пропускателни пунктове, войници, понякога бронирана техника. Навлизайки по-дълбоко, гората започва да доминира – борове от двете страни на пътя, малки села, появяващи се между дърветата. Къщите са изоставени, а малки табели по някои врати показват колко души са живели там.
Там, където хората вече не могат да живеят, други видове са заели мястото им. Пасат големите коне на Пржевалски, а вълци и рисове ловуват в гори, израснали върху бивши земеделски земи. В охлаждащия басейн до реактора сомове са достигнали необичайни размери.
Но изолацията на зоната не я защитава от войната.
Централата е преживяла четири пълни прекъсвания на електрозахранването от октомври 2024 г. насам, причинени от руски удари по електрическата мрежа, като всеки път се е налагало използването на аварийни дизелови генератори, за да се поддържат системите за охлаждане на отработеното гориво.
Допълнителни системи за противовъздушна отбрана и военни са разположени на място, казва заместник-генералният директор по сигурността Вадим Слипуха, но заплахата не е изчезнала. Дори неволен удар от дрон, отклонен от курса си заради електронна война, може да предизвика срутване на саркофага.
Молим международната общност да разбере“, казва Тараканов. „Съществува реален риск от нов инцидент. Това може да се случи всяка нощ, всеки ден.“
Източник: Economic.bg
