„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Станчо Колев е един от успешните ни борци от 60-те години на XX век. Историята му е повече от интересна. Той не израства в най-заможното семейство и има тежко детство, като дори му се налага да пасе чужди говеда. От малък се влюбва в борбата, а впоследствие става и национал. Една от най-емблематичните случки в богатата му кариера е от Игрите в Токио през 1964-та, когато завоюва сребърен медал, въпреки че 6 месец по-рано лежи в инфекциозно отделение заради хепатит.
Станчо Колев – двукратният ни олимпийски сребърен медалист
Станчо Колев е роден на 11 април 1937 година в старозагорското село Християново. От малък живее бедно. „Като момче съм пасал чуждите говеда, бях аргатин. Но от тогава обичах да се боря. В село организираха схватки на едно площадче зад съвета, направо на земята. Сигурно съм впечатлил някой, който разбира, защото ме посъветваха, като стана ученик в Стара Загора, непремено да спортувам нещо, голяма енергия съм имал. Най-добре било да се запиша в борбата“, разказва след десетки години Колев в интервю за „24 часа„.
Първите му треньори са Георги Динев и Никола Илчев. Става многократен шампион на България, печели и „Дан Колов“. През 1959-а грабва сребро на Световното в Техеран. На финала губи от турчина Мустафа Дагистанлъ. „Двубоят беше кървав в истинския смисъл на думата и аз победих по точки“, разказва Колев. По негови думи впоследствие президентът на Международната федерация по борба Роже Кулон упражнил натиск върху съдиите, които разгледали контестация на турския отбор и в крайна сметка присъдили победа за Дагистанлъ.
ОЩЕ: От село Езерче до олимпийския връх: Великият шампион на България, който нямаше бенефис заради БКП
„40 минути се чувствах световен шампион, не ми позволиха повече. Но през същата тази 1959 г. се оженихме със съпругата ми Иванка и това ми стигаше, тя е ученическата ми любов“, спомня си родният борец. Идва време и за първите му олимпийски игри – тези в Рим през 1960-а. Отново финал и отново срещу Мустафа Дагистанлъ.
Първото олимпийско сребро
„Срещата беше равностойна, пък аз винаги бях по-лек от него. Но и тогава съдиите ме ощетиха, като не ми присъдиха спечелена точка в края на срещата, но аз никога не съм се разправял със съдиите. За мен остана среброто, разплаках се от безсилие, а Мустафа призна по свой начин моето превъзходство, като каза, преди да слезе от тепиха: „Догодина вашият ще бъде първи!“, гласи коментарът на Колев.
Подобен сюжет се развива и преди Игрите в Токио през 1964-та. Година по-рано на Световното в София българинът отстъпва пред японеца Ватанабе и остава с бронз. В японската столица Станчо Колев не успява да отмъсти. Тогава обаче има и други фактори. Борецът посреща нова година в инфекциозно отделение заради прекарана жълтеница. На негово място в националния тим влиза Стоян Червенков.
ОЩЕ: Българският „мечок“, който основа турски гранд и стана неговият пръв треньор и капитан
Лошото представяне на резервата обаче кара старши треньора Райко Петров да вземе и Колев в Токио. „В последния момент решиха да се доверят на дубльора ми, моите сили нямало да стигнат. И аз се отпуснах. В стаята в олимпийското село бяхме с моя приятел Вълко Костов от Хасково, лека му пръст“, заявява роденият в село Християново пред „24 часа“ и разказва как изведнъж в стаята нахлува Райко Петров, който отсича, че Колев ще се бори, а не Червенков.
„Извънредното“ сребро
„А тя каква се оказа работата. Нашите предварително записали мен като титуляр в списъка за участие, после решили да ме заменят. Но турците, като научили, че съм болен, пресметнали, че им е изгодно тъкмо аз да се боря, помислили, че съм лесен противник. И заплашили с контестация заради тази промяна в последния момент, а опасността България да остане без човек в моята категория до 63 кг станала реална. Затова трябваше да си обличам трикото и да си връзвам кецовете в таксито на път за залата, толкова бяхме закъснели“, спомня си Станчо Колев. Въпреки че не е напълно подготвен, той гази всички наред. На финала обаче отстъпва пред Ватанабе – по точки, за да се окичи с олимпийско сребро за втори пореден път.
Станчо Колев не триумфира със злато от голям форум, но остава в историята като един от най-великите ни борци. Впечатляващата му история ни показва, че с много труд може да постигнеш исторически подвизи, въпреки неравностойния старт.
Източник: Актуално
