Централните банкери на Европа гледат отвъд инфлацията към по-големите заплахи за ЕС

Централните банкери на Европа излизат извън традиционната си роля на пазители на ценовата стабилност. Шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард и председателят на „Бундесбанк“ Йоахим Нагел са сред онези, които говорят по теми като отбраната и реформирането на процеса на вземане на решения в Европейския съюз – важни въпроси, които някога са били смятани за недостъпни за технократите.

Мотивацията е различна. Някои виждат необходимост от връщане към обществения дебат, тъй като популистите мътят икономическите води. С инфлацията, която се върна близо до 2%, други се чувстват по-свободни да се впуснат в по-широки дискусии, отчасти за да оставят по-ярка диря, отчасти за да се позицонират за обновяване на ръководството на ЕЦБ.

Но с бруталната война на източния фланг на ЕС и политическите лидери, които се борят да измислят убедителен отговор на нарастващата конкуренция срещу Съединените щати и Китай, много политици смятат, че отговорността да се включат е тяхна.

Те трябва да пипат внимателно. Докато някои национални централни банки имат свобода на действие да изразяват мнение по въпроси като фискалната политика, превишаването на тази свобода може да накара правителствата да отвърнат със същото, застрашавайки независимостта им, която се превърна в стандарт едва през втората половина на 20-ти век и вече е подложена на атака в Съединените щати.

„Много е трудно за централните банкери да мълчат в такива решаващи времена“, коментира главният икономист за Европа на глобалния инвестиционен мениджър PGIM Катрин Найс. И обръща внимание, че „това е и много труден за балансиране акт, тъй като те не искат да поемат риска д бъде подкопана независимостта им.“

Германецът Нагел може би е уловил най-добре промяната, наричайки я „модерно централно банкиране“. В родината си той е предлагал начини за реформиране на правилата за заеми и е водил кампания срещу крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. А за ЕС предложи съвместни заеми за финансиране на военните нужди и повтори призива на Лагард за процедури на гласуване с мнозинство, за да се спре отказът от ключови инициативи заради несъгласието на отделни държави членки.

„Когато светът се променя, мисля, че и централното банкиране трябва да се промени до известна степен“, каза той по време на дебат с френския си колега Франсоа Вилроа дьо Гало – председател на „Банк дьо Франс“ – в Париж този месец. „Не можем да стоим неподвижно.“

Вилроа дьо Гало е на подобно мнение и свързва също подобни проблеми с инфлационния мандат на ЕЦБ. Но в по-широк план смята за отговорност на централните банкери да се ангажират, тъй като правителствата и политическите партии губят влияние.

„Ние даваме общата картина, не даваме уроци“, каза той. „Ако не се занимаем с по-широки проблеми като структурните политики, които сега са тясно свързани и с инфлацията, смятам, че няма да изпълним дълга си“.

За разлика от Федералния резерв и „Банк ъф Ингланд“, в исторически план ЕЦБ е разширявала правомощията си. Най-забележителните ѝ интервенции включват помощ за въвеждането на мерки за строги икономии и структурни реформи на държави, които изпаднаха в затруднения по време на европейската криза с държавния дълг, и стремежът на Лагард да интегрира изменението на климата в банковите операции.

Последната гореща точка е съвместният дълг, който Вилроа дьо Гало възроди неотдавна като един от пътищата за укрепване на европейските капиталови пазари и глобалната роля на еврото. Лагард, която говори подробно за променящата се геополитическа действителност, също се включи в рамките на седмицата, малко преди Нагел.

Някои в Брюксел свързват отвореността на германеца към маневриране с предстоящите промени в Изпълнителния борд на ЕЦБ, където четирима от шестима членове ще бъдат заменени до края на 2027 г., включително самата Лагард.

Мандатите на членовете на Изпълнителния борд на ЕЦБ

Нагел не е отхвърлил възможността да се състезава за най-високия пост в институцията и коментарите му може да го привлекат в други части на региона. Всъщност, финландецът Оли Рен, който се кандидатира за вицепрезидент на ЕЦБ, също изрази подобни настроения. Но това е тема, по която германският канцлер Фридрих Мерц, който би трябвало да подкрепи всяка бъдеща кандидатура на Нагел, е далеч по-слабо ентусиазиран.

Има и други капани. На фона на тормоза на Доналд Тръмп над Федералния резерв да намали разходите по заемите, през последните месеци политици във Франция и Италия настоятелно призовават ЕЦБ не само да намали лихвените проценти, но и да възобнови предлагането на стимули за икономиката.

„Ако централните банкери се включат все по-дълбоко в политическите дискусии, те може да се наложи да приемат и намесата на политиците в паричната политика“, коментира Емануел Мьонх, професор по финансова и парична икономика и един от директорите на Центъра за централно банкиране във Франкфурт. „Това е опасно във време, когато независимостта на централните банки вече е все по-застрашена“, допълни Мьонх, който е работил във Федералния резерв и Бундесбанк.

Тази опасност е достатъчна, за да накара някои експерти в ЕЦБ да се притесняват. Въпреки че независимостта ѝ е залегнала в договора на ЕС, те се опасяват, че тя може да бъде подкопана, ако длъжностните лица се ангажират твърде енергично с ежедневните политически спорове. Други се притесняват, че нямат същия вид правна защита като Нагел: Докато Законът за Бундесбанк изрично ѝ нарежда да съветва германското правителство, законите другаде са по-свободни и само насочват длъжностните лица да подкрепят общите икономически политики.

С редицата предизвикателства, пред които е изправен ЕС, обаче, няма много признаци, че длъжностните лица ще мълчат. Само тази седмица ръководителят на нидерландската централна банка Олаф Слейпен произнесе реч в Дъблин, в която не само призова за основен ремонт на бюджета на ЕС от 2 трилиона евро, но и засегна темата как блокът трябва да налага своите правила на държавите членки.

„ЕЦБ е пред непълен паричен съюз без фискален съюз“, посочва Найс от PGIM. „Така че в архитектурата на еврото има линии на разлом и ЕЦБ знае, че ако за тях не се вземат правилни решения от политиците, те ще създадат проблеми, с които в крайна сметка европйските централни банкери вероятно ще трябва да се справят и да ги отстранят.“

Източник: Banker.bg