Френската икономика не успя да отчете ръст през първото тримесечие, което показва уязвимостта й към стагфлационните заплахи, произтичащи от войната с Иран. БВП не се е прпоменил спрямо последните три месеца на 2025-а заради свитата търговия и слабото вътрешно потребление, съобщи на 30 април статистическата агенция Insee. Резултатът е под усреднената оценка за 0.2% ръст на анализаторите, анкетирани от агенция „Блумбърг“.
Данните на Франция разкриват, че през първото тримесечие икономиката е била спъната от спад на потребителските разходи в размер на 0.1% и на вложенията на домакинствата от 0.7 прцента. Бизнес инвестициите също са спаднали – с 0.2%, след стагнацията в края на 2025 година. Нетната търговия е отнела 0.7% от БВП, тъй като износът е спаднал с 3.8 процента. Трупането на запаси е компенсирало това забавяне с принос от 0.8 процента.
Отделна публикация показва, че потребителските разходи са скочили с 0.7% през март след спад от 1.4% през февруари, като анализаторите прогнозираха малко по-силно възстановяване от 0.8 процента. Междувременно, френското правителство предупреди, че войната с Иран ще струва на държавните финанси до 6 милиарда евро тази година, които трябва да бъдат компенсирани чрез замразяване на разходите.
И други европейски икономики публикуваха данни за финансовото си представяне през първото тримесечие в условията на военната операция на Съединените щати и Израел срещу Иран. Най-големите европейски държави изпратиха смесени сигнали за щетите от войната в Персийския залив, като Германия, Италия и Испания надхвърлиха очакванията. Германският БВП е с ръст от 0.3%, а италианският се е увеличил с 0.2 процента. Най-добрите новини дойдоха от Испания, която надхвърли прогнозите на анализаторите с 0.6% скок на растежа, благодарение на вътрешното търсене и търговията.
Инфлационната картина беше по-равномерна. Франция отбеляза ускоряване на ценовия подем до 2.5% през април – най-високото ниво от средата на 2024 г., като Германия и Испания също отчетоха засилване на инфлационния натиск.
Другите ключови данни за БВП в еврозоната са, както следва:
– Растежът на Нидерландия се е забавил до едва 0.1% – най-слабият от две години насам;
– Темпът на Белгия се е ускорил с 0.2% увеличение на БВП през първото тримесечие след 0.1% през последните три месеца на 2025-а;
– Икономиката на Австрия отчете подем от 0.2%, като ръстът на промишленото производство и търговията компенсира с излишък в строителството и транспорта.
– Ирландия е с икономически спад от 0.2%, въпреки че данните за БВП на тази страна обикновено са изкривени от прекомерния брой международни компании, базирани там.
– Литва отчете 0.4% понижение на БВП, а предварителната оценка за Финландия е за ръст от 0.9 процента.
Не трябва да се забравя, че данните обхващат само първия месец на боевете в Близкия изток, така че докладите не отразяват пълния мащаб на забавянето, което набира сила в Европа, защото растящите разходи за енергия се отразяват на икономиката, ограничавайки активността и повишавайки инфлацията най-сериозно от 2022 г. насам.
Европейската централна банка, която започна редовното си заседание за паричната политика на 29 апрпил, се очаква да задържи лихвите без промяна (депозитната на 2%) докато все още калибрира реакцията си на икономическите последици от конфликта, въпреки че пазарите предвиждат, че лихвените проценти ще се повишат през юни и още два пъти до края на годината. Известно затягане може да се наложи, тъй като проучванията показват, че ценовите очаквания на фирмите и домакинствата скачат.
По-стръмното повишение на цените рискува допълнително да намали производството, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреждава, че щетите ще се усещат години наред. Франция и Италия вече намалиха прогнозираните перспективи за растеж, а Германия дори ги преполови до 0.5% през тази година.
Това е сериозен проблем за германския канцлер Фридрих Мерц, който обеща, че най-голямото европейско стопанство да постигне „година на растеж“ след продължително забавяне след спирането на доставките на руски газ след нахлуването в Украйна. Към неблагоприятните фактори се добавят и данните за безработицата, задържаща се на 6.4% – най-високата от за последните почти шест години. Докато правителството на Мерц харчи стотици милиарди евро за подобрения на инфраструктурата и отбраната, тези инвестиции сега ще действат като смекчаване на последиците от конфликта в Близкия изток, а не като стимул.
Италия, която разчита на икономическа експанзия, за да облекчи напрегнатите публични финанси, вече потвърди, че бюджетният ѝ дефицит няма да се свие до лимита на Европейския съюз от 3% от БВП през 2026-а. По-бавният растеж може да ограничи възможностите на премиера Джорджа Мелони да изпълни обещанията си за по-високи разходи за енергетика и отбрана.
Източник: Banker.bg
