Началото на новата политическа седмица поставя отново във фокус въпроса за структурата и ефективността на държавното управление. На 5 май президентът Илияна Йотова започва консултации с парламентарните сили, а очакванията са за ускорена процедура по съставяне на кабинет с премиер Румен Радев. Заявката на управляващата партия е за възобновяване на дебата за броя на министерствата, които в момента са 19, като ще се акцентира не само върху административното, но и върху икономическото значение на промяната.
Въпросът не се изчерпва с формална реорганизация. Той е пряко свързан с бюджетната политика, контрола върху разходите и способността на държавата да реагира на кризи. Данните за дефицит, който според различни оценки достига около 7% от БВП, засилват натиска за реформи. В този смисъл намаляването или сливането на министерства се разглежда от новата формация като възможен инструмент за оптимизация.
Ефективност срещу бюрокрация
Поддръжниците на реформата изтъкват, че България поддържа относително раздута административна структура в сравнение с други европейски държави. В момента имаме най-много министерства в целия ЕС. Например страни като Франция и Германия, които са доста по-големи, функционират с приблизително 12–13 министерства, което поставя въпроса дали българският модел не е раздут излишно.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев настоя през април на срещна с ръководството на КНСБ, че сегашната структура създава сериозни затруднения в координацията между институциите и трябва да бъде променена. „Това ще подобри и ефективността на работата, защото сега половината работа е едно министерство да пита друго министерство какво се случва“, коментира той, като тезата му бе, че проблемът не е само финансов, а и организационен, защото забавените процедури и административните пречки имат пряко отражение върху бизнеса и гражданите.
Икономическият натиск също е ключов фактор. Наблюдава се изпреварващ ръст на публичните разходи спрямо приходите, което води до структурен дисбаланс.
Депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов заяви в телевизионно интервю на 3 май, че ресурсите на държавата не са недостатъчни, а се използват неефективно. Според него решението включва не само съкращаване на администрацията, но и дълбока трансформация чрез дигитализация.
„Държавата има достатъчно ресурс, ако той се разходва правилно, ефективно и се използва преди всичко за инвестиции за повишаване на конкурентоспособността на икономиката“, посочи той.
В този смисъл намаляването на броя на министерствата се разглежда като част от по-широка стратегия за модернизация на управлението. Конкретен пример за обсъждана реформа е сливането на министерствата на културата и туризма. Предвижда се създаване на обща структура, в която ще бъдат обединени ключови функции като маркетинг, реклама и регулации в сектора. Допълнително се планира изваждане на концесиите и прехвърлянето им към централизирано звено към Министерския съвет. Това би променило значително финансовия модел, при който туризмът ще остане по-скоро разходно, отколкото приходно ориентирано ведомство.
Подобни модели съществуват в други държави, където културата и туризмът се разглеждат като взаимно допълващи се сектори. Те позволяват по-добра координация при представянето на страната в чужбина и развитието на общи политики, особено в областта на културния туризъм.
Рискове и съпротива: може ли по-малко да означава по-неефективно
Въпреки потенциалните ползи, идеята за сливане на министерства срещна сериозна критика. Представители на туристическия сектор предупреждават, че подобна реформа може да доведе до загуба на фокус и приоритети. Според тях туризмът рискува да бъде подценен, ако бъде включен в по-широка структура, доминирана от културната политика.
Бизнес организации също се опасяват, че административното обединяване няма автоматично да доведе до по-добри резултати. Напротив, съществува риск от усложняване на управленските процеси и създаване на нови вътрешни зависимости.
Допълнителен аргумент е, че проблемите в секторите често произтичат не от броя на министерствата, а от липсата на ефективна координация между тях. Например в туризма ключови въпроси като инфраструктура, инвестиции и регулации зависят от няколко различни институции. Сливането на две министерства не гарантира автоматично решаване на този проблем.
Някои експерти пък подчертават, че успехът на всяка реформа зависи от качеството на управлението, а не само от структурата. Липсата на ясна стратегия, прозрачност и контрол върху разходите може да обезсмисли всякакви административни промени. Дори при намален брой министерства, без реална дигитализация и отчетност, ефектът може да бъде ограничен.
Дебатът за броя на министерствата се вписва в по-широката картина на икономическите предизвикателства пред страната. Наред с бюджетния дефицит, инфлацията и необходимостта от структурни реформи, той поставя въпроса за ролята на държавата и начина, по който тя управлява ресурсите си. Затова предложенията за оптимизация на екипа на Радев включват не само административни промени, но и въвеждане на програмно бюджетиране, по-строг контрол върху разходите и повишена прозрачност.
Защо намаляването на администрацията все се проваля?
Идеята за намаляване на бюрокрацията и оптимизация на държавната администрация не е нова в българската политика и периодично се появява в програмите на различни партии от целия политически спектър. Очевидно е, че е останала само на думи.
Още в началото на прехода СДС обещаваше ограничаването на държавната намеса и съкращаването на администрацията като част от прехода към пазарна икономика. Подобни идеи по-късно се развиваха и от Демократи за силна България (ДСБ), които предлагаха по-малка, но по-ефективна администрация.
В по-центристкия спектър Национално движение Симеон Втори (НДСВ) също имаше намерение да въведе мерки за модернизация на администрацията по време на управлението си (2001–2005), включително се опита да направи първи по-сериозни стъпки към електронно управление и преструктуриране на ведомства.
По-късно ГЕРБ в своите управленски мандати все поставяше като приоритет намаляването на административната тежест, особено върху бизнеса. Това включваше опити за въвеждане на електронни услуги, съкращаване на режими и регулации. Въпреки това реалното намаляване на администрацията остана ограничено, а критиците твърдят, че Бойко Борисов не е посмял да прибегне до толкова непопулярна мярка, за да не загуби част от електората си.
В последното десетилетие темата е силно застъпена от новите политически формации. „Продължаваме промяната“ се фокусира върху дигитализацията и намаляването на „административния произвол“, като част от по-широка антикорупционна политика. Подобни позиции има и „Демократична България“, която защитава идеята за електронно управление и съкращаване на неефективните звена.
В по-новия политически контекст партията на Румен Радев изглежда се насочва към сливането на министерства и ограничаването на разходите като антикризисна мярка.
Общият извод е, че почти всички политически сили в България са заявявали намерения за намаляване на бюрокрацията. Това обаче рядко се превръща в последователна и дълбока реформа. Причините варират от политическа съпротива и липса на административен капацитет до страх от социално напрежение при съкращения. Затова въпросът не е толкова кой какви реформи е предлагал, а дали е имал воля да ги реализира.
Източник: Banker.bg
