Днес от парламентарната група на „Прогресивна България“ ще внесат предложения за промени в Закона за съдебната власт. Тази заявка бе направена от министъра на правосъдието Николай Найденов, който встъпвайки в длъжност в петък обяви, че за него са наложителни трайни мерки, които да ограничат възможността ВСС – Висшият Съдебен Съвет – след мандата си да приема решения, които могат да окажат влияние върху независимостта и бъдещото развитие на съдебната власт.
Найденов обясни, че тези намерения са заложени в предложенията за промени в Закона за съдебната власт, подготвени от парламентарната група на „Прогресивна България“, които този понеделник – 11 май – ще бъдат внесени в Народното събрание.
Новият министър на правосъдието уточни и че ще се възползва от всичко, което е направено от досегашния екип в правосъдното ведомство, защото, по думите му, реформата не започва от един министър.
Междувременно вчера в ефира на БНТ Атанаска Дишева от Висшия Съдебен Съвет обяви, че подкрепя идеята на конституционния съдия Янаки Стоилов ВСС да не бъде постоянно действащ орган.
Тя призна, че е мислела по този въпрос, още преди да стане негов член, и обясни причината – членовете на ВСС от професионалната квота образно и буквално не губят връзка със съответното съсловие, чието представители са. Освен това не губят връзка и с чисто професионалната си дейност, като съдии и съответно прокурори и следователи. За да бъде направено това, трябва да се държи ясна сметка, че ВСС трябва да бъде лишен от някои от правомощията, които има. Причината – сега сред тях има и много такива, които са несъществени и неспецифични за кадровия орган.
На въпрос дали е била изненадана от името на правосъдния министър Николай Найденов, Дишева отговори, че не само за нея, но и за мнозина името му е било голяма изненада. Добави и че е работила с него във Вишия съдебен съвет, където той имал не твърде дълъг престой – бил директор на дирекция „Правна“, след това изпълнявал длъжността главен секретар за известно време.
„По мое впечатление той не се отличаваше, поне докато работеше във Висшия съдебен съвет, и не проявяваше реформаторски качества, каквито по мое виждане би следвало да се изискват за министъра на правосъдието в настоящото управление с оглед на обявените намерения на новото правителство„, коментира Дишева.
Тя добави, че няма кой знае какви очаквания към настоящия министър, с оглед на впечатленията, които има от неговата работа, но призна, че в периода, в който вече не е работил във ВСС, може да се е променил. „Макар че е доста философска тема дали един човек през различни етапи от живота си може да се проявява по различен начин„, уточни тя, след което обърна внимание, че доскорошният служебен министър на правосъдието доста високо дигнал топката.
Като пример тя даде намеренията на Андрей Янкулов за изчистване на съдебната система, включително с няколкото подадени от него предложения за дисциплинарни производства, с проекти, с профили. Според нея за избора на административни ръководители били зададени доста високи стандарти. Ето защо отбеляза, че ако настоящият правосъден министър продължи започнатото, това би било една добра посока, в която да се движи. Освен това подчерта, че ако днес бъде внесен законопроектът за ограничаване на определени правомощия на съответните колегии във ВСС, каквото намерение бе заявено, това също би било една добра стъпка за отстояване независимостта на Висшия съдебен съвет.
След това тя даде пример как миналата година Съдът на Европейския съюз излязъл с решение по преюдициално запитване от български съд, което по нейно виждане казвало, че орган с изтекъл мандат, като този на ВСС, не би следало да взима решения, свързани с независимостта на съдиите. Съдийската и прокурорската колегия във ВСС обаче не приели това виждане. Според Дишева сега законодателният орган – Народното събрание – е в пълното си право да направи такова ограничение, точно по съображение, изведено от практиката на Съда на Европейския съюз, чрез тълкуване практиката на българския Конституционен съд.
Попитана как смята, че трябва да бъдат избирани членовете на ВСС от професионалната квота и дали там има нужда от законодателни промени, Дишева отбеляза, че следва ясно да бъде уреден начинът, по който се провежда гласуването. Припомни, че преди повече от 9 години за първи път било установено всеобщо избирателно право. Преди това имало квотен принцип, в делегатски събрания, но на два пъти имало оспорване на резултатите.
„Към настоящия момент ние всъщност нямаме изработена нова система за избиране, за гласуване по електронен път. Другият въпрос е, че през годините периодично се появяват искания, включително на магистратското съсловие, да се провеждат гласувания по места. При последните обсъждания на този въпрос имаше намерение прокурорската и следователската квота от професионалната да бъде избирана на общи събрания с гласуване на едно място, докато от съдийското съсловие беше изразено намерението да се гласува по места“, обясни Дишева.
Тя добави че трябва много сериозно да се проучи въпросът дали един евентуален вот по места не би дал възможност да бъдат приложени едни „известни практики“, тъй като изрази съмнения, че няма да може да се гарантира тайната на вота.
Освен това Дишева обърна внимание, че досега представителите на професионалната квота са се изслушвали публично на общото събрание на съответното професионално съсловие, докато кандидатите на Народното събрание се изслушвали само пред правната комисия, но не и пред всички. Ето защо уточни, че е необходима законодателна мярка, която да гарантира, че и представителите от парламентарната квота ще бъдат избирани също толкова прозрачно, колкото и тези от професионалната квота.
Накрая Дишева бе попитана защо ВСС се е отказал да образува дисциплинарно производство срещу един от неговите членове – Йордан Стоев. Тя обясни, че мотивите за отказа за образуване на дисциплинарно производство са свързани с изтичането на един срок, който се изчислява от датата на деянието, за което се твърди, че е уронило престижа на съдебната власт и което е станало публично известно. Припомни, че става въпрос за 22 май 2023 година, а срокът за това е 6-месечен. „Изтекли са почти 3 години от тази дата – това беше процесуалното основание за нашия отказ и ние изобщо не сме обсъждали въпроса на същество„, призна Дишева.
Източник: Banker.bg
