Данни за геолокацията на някои плавателни съдове в Персийския залив показват местоположения и скорости, които са абсолютно нелогични, което може да се обясни с увеличаване на смущенията в сигналите след нови атаки на Иран срещу съседни страни. Информацията от проследяващите устройства показва около 120 кораба в кръг на около час път с кола навътре в сушата от Абу Даби в Обединените арабски емирства, сигнализирайки, които се движат с близо 50 възела, но без промени в местоположението си. По-малко струпване от около дузина плавателни съда показва скорости над 100 възела близо до сухопътната граница между Оман и ОАЕ.
Появата на такива групи във вътрешността на страната и с неправдоподобни скорости вероятно се дължи на смущения в геолокационните предавания на корабите, известни като заглушаване на сигнала. Това се случва, след като ОАЕ заявиха, че са активирали системи за противовъздушна отбрана миналата седмица, за да противодействат на ракети и дронове, изстреляни от Техеран – първата атака на Иран срещу страната от почти месец.
Вероятно е освен емирствата и други страни от Персийския залив да са активирали системи за електронна война след последните атаки, подозира Марк Дъглас – анализатор в Starboard Maritime Intelligence. „Корабоплаването, и най-вече данните от AIS, попаднаха в кръстосания огън“, отбелязва той, визирайки Системата за автоматична идентификация, която използва радиосигнали за излъчване на местоположението на корабите в реално време.
Въпреки че последните нива на електронни смущения не са толкова сериозни, колкото в началото на войната, струпванията на кораби показват, че те се засилват. Повишените нива на заглушаване на сигнала могат да усложнят анализа на данните за трафика в реално време в Персийския залив и Ормузкия проток, което е от решаващо значение за разбора на енергийните потоци.
Капитаните вече проактивно се обръщат към тактики като изключване на транспондерите на плавателните съдове, за да се предпазят от нападения от враждебни сили. Един товарен кораб беше атакуван в региона на 10 май. Трафикът през Ормузкия проток почти замря ден по-късно, като два танкера успяха да преминат през тесния воден коридор, за да се появят в Оманския залив. Един от тях – „Агиос Фануриос I“ – е много голям превозвач на черно злато, натоварен с иракски петрол, който сочи Виетнам като своя дестинация.
САЩ и Иран продължават да са далеч един от друг по отношение на рамката за прекратяване на войната помежду си и повторното отваряне на Ормузкия проток, след като президентът Доналд Тръмп определи отговора на Ислямската република на предложения от него мирен план като неработещ.
Техеран иска премахване на военноморската блокада на САЩ и облекчаване на санкциите, както и известна степен на контрол върху трафика през Ормузкия проток. И настоява всяко споразумение да доведе до незабавно прекратяване на бойните действия, включително в Ливан, където Израел води паралелна война срещу групировката Хизбула. Другите искания на Иран включват освобождаване на замразените му активи и отмяна на американските санкции върху продажбите на петрол.
Иранската държавна агенция IRIB News определи плана на Тръмп, предаден миналата седмица, като равносилен на капитулация и заяви, че Съединените щати трябва да платят и военните щети. На пресконференция на 11 май пък говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви: „Всичко, което предложихме в текста, беше разумно и щедро“. ,
Тръмп обаче не е съгласен и отхвърли иранския отговор, но без да обявява подновяване на военните действия.
Безизходицата означава, че Ормузкият проток остава до голяма степен блокиран, като Иран и други страни от Персийския залив не могат да правят енергийни доставки през водния път.
Репутацията на пролива като надеждна артерия за световната търговия с енергия може да бъде трайно увредена от продължителното му затваряне, заяви изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол. Дори и движението да бъде възстановено, „вазата е счупена. Не можете да я залепите обратно“, коментира той. „Ако веднъж е била затворена, може да бъде затворена отново.“
Saudi Aramco – най-голямата петролна компания в света – пък предупреди през уикенда, че ще са необходими няколко месеца, за да се върне пазарът към нормалното, дори ако Ормузкият проток бъде отворен отново незабавно.
Подновената ескалация на напрежението отново тласна нагоре петролните котировки. В 16.23 ч. българско време на 11 май фючърсните контракти на сорт „Брент“ за доставка през юли се търгуваха за 103.28 щ. долара за барел, а на американския WTI за доставка през юни – за 96.88 долара за барел.
Източник: Banker.bg
