Корпоративна Америка побелява бързо. Делът на директорите в управителните съвети на публично търгуваните компании над 70-годишна възраст е скочил до 22.7% от всички членове на бордовете на фирмите, чиито акции са включени в индекса Russell 3000, в сравнение с 18.4% през 2023 г., според данни, събрани от агенция „Блумбърг“. В повечето случаи, представителите на следвоенното поколение „бумъри“ (1946-1964) остават във фирменото управление по молба на компании, които се стремят да преодолеят макроикономическата несигурност и да успокоят Белия дом, който е решен да премахне политиките за многообразие, равенство и приобщаване (DEI).
Според експерти по корпоративно управление, по-възрастните ръководители, които са управлявали дружества през повече икономически възходи и падения, ще бъдат в по-добра позиция да се справят с днешните сътресения – от мита до войни и напираща инфлация.
Компаниите „търсят изпълнителни директори с опит в тези цикли“, които да се присъединят или да останат в бордовете им, посочва Ребека Торнтън, която е един от мениджърите на консултативната практика за бордове в Северна Америка във фирмата за подбор на ръководители Spencer Stuart.
Някои управителни съвети дори избират да променят правилата си за ръководство, за да запазят директорите на поста им по-дълго и да изберат по-възрастни заместници. Броят на компаниите от S&P 500 без възрастова граница за шефовете се е увеличил с 30% от 2020 г. насам, според данни на Conference Board.
Задържането на по-възрастни директори за по-дълго време обаче може да постави компаниите в неизгодно положение, особено след като изкуственият интелект набира популярност в списъка с приоритети на борда, според Антъни Гудман – ръководител във фирмата за подбор на управленски кадри Korn Ferry. Основанията – много директори над 70-годишна възраст „не са били на работното място поне от десетилетие“, а трябва „да вземат решения за разпределение на капитала за неща като изкуствен интелект, които никога не са изпитвали.“
С навлизането на дигиталния преход в началото на второто десетилетие на нашия век, в бордовете често са избирали по-млади директори въз основа на тяхната запознатост с новите технологии, според Джейн Едисън Стивънсън – глобален вицепрезидент на Korn Ferry. А от 2019 до 2022 г. – период, приблизително съответстващ на пика на настроенията към DEI и движението „Животът на чернокожите е от значение“ (Black Lives Matter), делът на членовете на бордовете на публични компании над 70-годишна възраст е намалявал всяка година, по данни на „Блумбърг“. Оттогава насам обаче редица големи компании са се отказали от ангажиментите си да използват критерии за разнообразие при определянето на кандидати за управителните органи.
Тъй като фирмите продължават да избират от една и съща група по-възрастни директори, те рискуват кадровите им канали да се затлачат. В тази връзка Кати Герш – главен изпълнителен директор и основател на консултантската фирма Kotter, предлага просто решение, което също набира популярност сред онези, които са загрижени за възрастовия профил на Конгреса и съдилищата на САЩ: ограничения на мандатите. Герш препоръчва ограничаване на стажовете в борда между девет и 12 години. „Не обръщате цялата дъска наведнъж, но редовно я обръщате и внасяте нови перспективи“, резюмира тя.
Източник: Banker.bg
