„Уолстрийт Джърнъл“ е посветил пространна статия на комютърните маниаци от Китай – Тан Дзие и Ян Джълин – учител и ученик – които преди повече от десетилетие са имали една обща мечта – да създадат машина, която да може да мисли като човек. Днес Тан Дзие и Ян Джълин са двама от китайските магнати в областта на изкуствения интелект, които изпълват с тревога американските си конкуренти.
Тан Дзие е професор в университета „Цинхуа“ в Пекин, като освен това е съосновател на Z.AI – компания, която с бързи темпове настига Anthropic и OpenAI по отношение на възможностите си и глобалната употреба.
Ян Джълин, когото някога учителят му – Тан Дзие номинира за най-високото академично отличие в университета, ръководи друга компания – Moonshot AI.
Всяка от двете компании Z.AI и Moonshot AI е оценявана на десетки милиарди долари. От „Уолстрийт Джърнъл“ се питат как китайските ИИ лаборатории са стигнали толкова далеч за толкова кратко време? Журналистите поставят въпроса и дали компаниите на Тан Дзие и Ян Джълин не крадат от американските модели и не трябва ли продуктите им да бъдат забранени, за да се защити националната сигурност на Съединените щати?
В действителност 49-годишният Тан Дзие се е посветил на машинното обучение от преди четвърт век и изследователският му екип в „Цинхуа“ представлява една своеобразна виртуална Силициева долина в Китай.
Техните постижения са се разпространявали бързо из Китай благодарение на научните им изследвания и предпочитания от китайските разработчици отворен код. Според „Уострийт Джърнъл“ и в сферата на генеративния AI китайските компании са разчитали на познатата им комбинация от изобретателност и имитация, която стои и зад успехите на Китай в сферата на електрониката, автомобилите и зелената енергия. От американското издание допускат, че китайските компютърни специалисти са използвали и така наречения процес на дестилация на американски модели с цел по-бързо обучаване на собствените им системи.
Какво представлява процесът на дестилация?
При този процес нова система се учи от вече съществуваща такава, като ѝ задава стотици хиляди въпроси и анализира отговорите. Anthropic обвини китайски компании, включително Z.AI и Moonshot, че нарушават политиките ѝ чрез мащабна дестилация. Към момента нито една от двете компании не е отговорила на обвиненията.
В същото време служители на китайски компании за AI модели признават, че дестилацията е широко разпространена в световен мащаб и че някои китайски компании я използват по-агресивно от американските си конкуренти.
През юни Илон Мъск прогнозира, че Китай няма да успее да настигне водещия модел Fable на Anthropic преди първото тримесечие на 2027 година. Тогава Тан Дзие му отговори в „Екс“: „Няма да отнеме толкова време“.
Този месец Z.AI представи най-новия си модел GLM-5.3, заявявайки, че той е достигнал нивото на Mythos 5 на Anthropic по отношение на предлаганите от него различни възможности за работа в областта на киберсигурността.
Учудващ ли е китайският пробив?
Китайското правителство отдавна смята AI и компютърните науки за ключови двигатели на икономическия растеж и националната сигурност. Формулата им за успех при настигането на американските конкуренти включва както държавна подкрепа, така и конкуренция между частни компании. Нямайте никакво съмнение, че Пекин щедро е финансирал изследванията на AI в университети като „Цинхуа“; подкрепял е стартъпи, а централните и местните власти са били сред първите клиенти на новоразработените продукти.
Не на последно място китайското правителство търси начини да открива заплахи в ранните им фази и заради това се нуждае от компютърни програми, способни да разпознават лица и гласове. Именно на това се дължат специализираните програми за компютърно зрение; така се раждат и така наречените четири малки дракона на AI – това са стартъпи за компютърно зрение, сред които и по-известната SenseTime.
От „Уолстрийт Джърнъл“ обръщат внимание и на качествата на Тан Дзие. Като за начало го цитират по повод амбицията му да направи нещо голямо в Китай, с което да помогне на родината си.
Тан обичал да изпитва своята издръжливост – постоянно участвал в маратони и триатлони в свободното си време. Този негов интерес се отразявал и в начина, по който управлявал изследователската си лаборатория в „Цинхуа“. Неговият екип бил известен с изключителната интензивност, с която правел научните си разработки. Освен това професор Тан Дзие постоянно насърчавал екипа си да проверява потенциалните техники за машинно обучение чрез експерименти. Заради тези тестове изследователите оставали в лабораторията до 3 часа сутринта.
Но най-важното било, че екипът на професор Тан Дзие знаел как да превърне научно-изследователската работа в бизнес.
Ученикът на Тан Дзие – Ян Джълин защитил докторат в Carnegie Mellon University в Питсбърг. След това обаче се върнал в Китай, за да помогне на някогашния си преподавател в изследванията му. През това време обмислял да създаде и своя собствена компания и тъй като бил запален рок барабанист, кръстил стартъпа си „Обратната страна на Луната“ – препратка към албума на Pink Floyd.
От „Уолстрийт Джърнъл“ уточняват, че освен чрез дестилация на американски AI модели, някои китайски компании целенасочено наемат китайски граждани, които са работили за водещи американски AI компании. Китайският интернет гигант Tencent например е наел двама възпитаници на „Цинхуа“, работили преди това в OpenAI.
ByteDance, компанията майка на TikTok, привлича обратно в Китай изследовател, работещ в Google, и в рамките на една година го стимулират да създаде мощен инструмент за генериране на видео, който днес е много популярен сред създателите на съдържание и холивудските студия.
През януари 2026 г. шефовете в Z.AI удариха гонга на Хонконгската фондова борса, оповестявайки важната новина – техният стартъп за AI модели стана първият в Китай, излязъл на борсата.
Източник: Banker.bg
