Катар изгради една от най-завидните фискални позиции в света, основавайки се на един-единствен залог: светът винаги ще се нуждае от втечнен природен газ. Той обаче се оказа нереален през 2026 година. Иранските удари срещу комплекса за втечнен природен газ Рас Лафан в средата на март, съчетани с блокада на Ормузкия в отговор на военните действия на Съединените щати и Израел срещу Иран, предизвикаха икономически шок от типа, който никой държавен фонд не може да поеме напълно. Прекъсванията намалиха капацитета за износ на втечнен природен газ на Катар с приблизително 17%, което се равнява на годишни загуби на приходи от около 20 милиарда долара. Това принуди Доха да намали бюджетите на държавните ведомства с до 30% и да ореже финансирането за чуждестранна помощ с около 85 процента.
Малката държава от Персийския залив е сред най-засегнатите от икономическите последици от шестмесечния конфликт. Тя е принудена да спре производството си на втечнен природен газ – основният ѝ източник на приходи от износ – поради военните щети, нанесени от Иран, и трудността при транспортирането на газ през Ормузкия проток. Съкращенията на бюджетната издръжка са част от реакцията на Доха на резкия спад на приходите от втечнен природен газ, съобщават три запознати с въпроса лица. Точният размер на разноските, засегнати от орязаните ведомствени бюджети, не е ясен, но общият бюджет на Катар за 2026 г. е около 61 милиарда долара.
Тарик Юсеф – старши сътрудник в Близкоизточния съвет по глобални въпроси, заяви, че управляващите „сериозно обмислят“ значителни допълнителни съкращения на разходите през следващата година, ако кризата продължи през последното тримесечие. „Властите са управлявали кризата ефективно, но ударът е бил огромен. Те са използвали натрупаните финансови буфери, за да поддържат икономиката и ликвидността. Но в крайна сметка това оставя значителна дупка в бюджета.“
МВФ прогнозира, че БВП на Катар ще се свие с 8.6% тази година – най-големият спад сред шестте държави от Персийския залив, които от десетилетия зависят от Ормузкия проток за износ на енергия и търговия.
Доха, която играе централна роля в посредническите усилия за постигане на сделка между Съединените щати и Иран, разполага със значителни финансови буфери, за да се предпази от кризата, с държавен фонд (Qatar Investment Authority) от 500 милиарда долара и население от едва 3.2 милиона души. Но без да се вижда разрешаване на войната, конфликтът вероятно ще продължи да влияе върху вътрешните разходи в Персийския залив. Той може да засегне и чуждестранните инвестиции на суверенните фондове в региона, които управляват общо около 5 трилиона долара.
След като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства наложиха регионално ембарго срещу Катар през 2017 г., Qatar Investment Authority – един от най-активните държавни инвеститори в Залива – беше принуден да върне в страната депозирани над 20 милиарда долара, за да стабилизира вътрешния финансов сектор.
„Катар е добре подготвен да се справи с икономическата ситуация в региона“, уверява катарски служител. „Нашата устойчивост през минали кризи, включително кризата със страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив [ембаргото] и КОВИД-19, ни дава капацитета да се справим със сегашната, без да променяме дългосрочната си икономическа траектория.“
Няма налични данни за участието на Катар във финансирането за чуждестранна помощ, но миналата година държавата от Персийския залив е дарила 1.5 милиарда долара на Службата за координация на хуманитарните въпроси на ООН. Това я постави сред петте най-големи донори на агенцията, според изявление на катарското външно министерство от декември 2025-а.
Икономическото въздействие на войната върху страните от Персийския залив варира, но всички те са били обект на ирански удари с ракети и дронове, тъй като Техеран отвърна на атаките на Съединените щати и Израел.
Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства успяха да смекчат част от щетите върху икономиките си, като изнасят петрол през тръбопроводи, които заобикалят Ормузкия проток. По-високите цени на черното злато също компенсираха намаляването на експортните количества.
Но Катар и Кувейт са зависими от жизненоважния воден път за своя енергиен износ и всички държави от Персийския залив понасят удари по търговията, туризма, храните и напитките и други двигатели на растеж, различни от петрола. Фарук Суса – икономист за Близкия изток в „Голдман Сакс“, е пресметнал, че загубените приходи от енергиен износ струват на Катар и Кувейт между 1.5 и 2 милиарда долара седмично.
Междувременно Бахрейн, който разполага с минимални петролни ресурси и чието съотношени на брутния публичен дълг към БВП е 150% според МВФ, изпитва нарастващ натиск върху баланса си. Според Capital Economics, валутните резерви на страната са били малко над 2 милиарда долара през юни – сериозен спад от таличните 6 милиарда долара през март, на фона на очакванията, че може да се нуждае от още една спасителна помощ от Саудитска Арабия или ОАЕ. Абу Даби се съгласи на валутен суап с Манама на стойност 5.4 милиарда долара през април в знак на подкрепа.
Повечето нации от Залива са достатъчно богати, за да поемат икономическото въздействие на войната, но конфликтът вреди на всички тях. „Това е много голям удар за държавите от Персийския залив – изключително скъпо е и има много загуби, които правителствата трябва да понесат“, посочва Суса. „Повечето са богати и могат да го поемат, но въпросът, на който е трудно да се отговори, е дали ще има дългосрочно въздействие (от конфликта) и до каква степен ще се отрази на потенциалния или бъдещия растеж.“
За Катар – втория по големина производител на втечнен природен газ в света, въздействието на войната беше почти незабавно. Възстановяването на производствения капацитет и ликвидирането на щетите от иранските дронове и ракети на Рас Лафан ще отнемат до пет години. Част от газовите загуби на Доха бяха компенсирани от неговото съвместно дружество Golden Pass с „Ексън мобил“ в Съединените щати на стойност 10 милиарда долара, от което през април бяха изнесени първите количества втечнен природен газ.
Преди началото на войната Доха се готвеше за огромен бум от разширяване на производството на North Field – най-голямото газово находище в света, по проект за 30 милиарда долара. Това би увеличило производствения капацитет на Катар до 126 милиона тона годишно до 2027-а, което е еквивалентно на около 30% от световното търсене на втечнен природен газ през 2024 година. Qatar Investment Authority пък наемаше активно персонал, като почти удвои броя на служителите си през последните пет години, тъй като прогнозираше, че управляваните от нея активи могат да се удвоят за пет години.
Страната не се е отказала от проекта и продължава да работи по плановете си за разширяване на капацитета на находището, твърдят запознати с мерките на правителството източници, за да гарантира, че е в състояние да изнася повече втечнен природен газ след окончателното приключване на войната.
Източник: Banker.bg
