„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Има български спортисти, чиито имена са останали завинаги в олимпийската история. Има и такива, чиито постижения днес звучат почти невероятно, защото са устояли на времето. Цветанка Христова е и от двете категории. Жената от Казанлък покорява Европа, става световна шампионка, печели два олимпийски медала и оставя рекорд, който десетилетия по-късно все още не е подобрен. А зад огромната ѝ кариера стои една история за талант, постоянство и любов към спорта, която заслужава да бъде разказвана отново.
Великата Цветанка Христова
Цветанка Христова е родена на 14 март 1962 г. в Казанлък, а именно там започва и пътят ѝ в леката атлетика. Още на 10-годишна възраст тя започва да тренира при София Пеева, преди талантът ѝ да бъде забелязан от един от големите специалисти в хвърлянията – Петър Рахманлиев. Под негово ръководство Христова постепенно се превръща в една от най-силните дискохвъргачки в света.
Един рекорд, който отказва да падне
Първият голям международен успех идва през 1979 г., когато печели бронзов медал на европейското първенство за девойки. Само три години по-късно вече е европейска шампионка при жените в Атина. Но това е само началото. През 1987 г. Христова записва името си по особен начин в историята. На състезание в Толбухин тя изпраща диска на 73.22 метра – резултат, който се превръща в български рекорд и остава такъв и днес. Постижението ѝ е сред най-добрите в историята на дисциплината.
Световна шампионка и олимпийска медалистка
Само година по-късно идва първият ѝ олимпийски медал. В Сеул Христова печели бронз, а четири години по-късно в Барселона стига още по-високо – до олимпийското сребро. Между двете Олимпиади обаче се случва най-големият успех в кариерата ѝ. През 1991 г. в Токио Цветанка Христова става световна шампионка в хвърлянето на диск. Тя печели титлата убедително и се превръща в една от големите звезди на българската атлетика.
А след това идва Барселона. На Олимпиадата през 1992 г. Христова хвърля 67.78 метра и печели сребърния медал. Така в рамките на четири години тя вече има пълен комплект от най-престижните международни отличия – световна титла и два олимпийски медала.
Успешен треньор и участие на олимпиада на 42 години
Историята на Цветанка Христова обаче не приключва с последния голям медал. След края на най-силните си години тя се насочва към треньорската работа. Христова започва да подготвя следващото поколение хвърлячи, като сред нейните възпитаници са националният рекордьор в хвърлянето на копие Кольо Нешев, Румяна Карапетрова, Енчо Щерев и Даниела Тодорова, която печели параолимпийски медал в Пекин през 2008 г.
Самата Цветанка обаче не се отказва напълно от състезателния спорт. Тя продължава да се състезава и стига до още една Олимпиада – през 2004 г. в Атина, когато е на 42 години. Това е и една от характеристиките, които най-добре описват кариерата ѝ – тя никога не изглежда готова да се откаже от спорта.
Тежко боледуване отнема живота на Цветанка Христова едва на 46 години
За съжаление, животът ѝ приключва твърде рано. На 13 ноември 2008 г. Цветанка Христова умира в Казанлък след тежко боледуване от рак на белия дроб. Тогава е само на 46 години. Днес името ѝ продължава да живее чрез турнира „Цветанка Христова“, който се провежда в нейна памет и събира млади атлети и състезатели в хвърлянията.
Но може би най-силният паметник на една шампионка остава онзи резултат от 1987-ма – невероятните 73.22 метра. Полет на един диск, който вече 40 години не може да бъде надминат.
Автор: Стефан Йорданов
Още от рубриката „Пас към миналото“: Единственият олимпийски шампион на България в леката атлетика, който повтори успеха си като треньор
Източник: Актуално
