Бюджетната комисия прие на второ четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които в българското законодателство се въвеждат две директива – Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година и Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година. Основната цел на Директива (ЕС) 2023/2226 е противодействие на укриването на данъци, предвид липсата на специални разпоредби, обхващащи електронните пари, цифровите валути на централните банки, криптоактивите, трансграничните данъчни становища за лица с висока нетна стойност на активите.
Предвижда се и по-голяма яснота при правилата в областта на административното сътрудничество и обмена на информация.
Промените целят да се реши непълнотата в законодателството, предвид факта, че криптовалутите не са включени понастоящем в обхвата на обмена на информация, като същевременно доставчиците на услуги за криптоактиви не са задължени да предоставят информация за придобитите активи или печалби от своите клиенти пред данъчните органи. Това създава потенциален риск данъчно задължените лица да не декларират в пълен размер реализираните от тях доходи.
Приетите законодателни промени имат за цел създаването на единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки. Обменената информация между компетентните органи на държавите членки, съответно предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви информация, ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци, особено в случаите, когато обменните сделки са с измерение извън една юрисдикция.
С транспонирането на Директива (ЕС) 2025/872 ще се създават практическите правила за автоматичния обмен на данни от информационната декларация за допълнителния данък съгласно правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и големите национални групи в ЕС, както и ще се въведе единен формат на декларацията.
Правилата в Директива (ЕС) 2025/872 осигуряват функционираща, ясна и хармонизирана рамка по отношение на обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък между компетентните органи съгласно трета директива – Директива (ЕС) 2022/2523.
Пренесените в българското законодателство разпоредби имат за цел привеждането му в по-голямо съответствие със стандартите на ОИСР по отношение на облагането на многонационалния бизнес.
По-конкретно депутатите от бюджетната комисия записаха, че пред изпълнителния директор на НАП, който е компетентен орган за Република България, информация следва да подава доставчик на услуги за криптоактиви, за когото е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне на услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор и съответно той има и лиценз от Българската народна банка .
Задължение да подава информация има и оператор на криптоактиви, който не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, съответно за него не е възникнало задължение за лицензиране от КФН или БНБ, но извършва услуги за криптоактиви, които са в обхвата на законопроекта, по отношение на ползватели на криптоактиви, установени в ЕС.
Въвеждането на тази категория лица, които ще предоставят информация за криптоактиви, без да са лицензирани от КФН или БНБ, е свързано с по-широкия обхват на глобалния стандарт за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси на ОИСР съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) по отношение на задължените лица и услугите за криптоактиви в сравнение със същото понятие, предвидено в Регламент (ЕС) 2023/1114.
Също така в тази категория попадат чуждестранни оператори от трети юрисдикции, които имат ползватели на криптоактиви, които са местни лица на ЕС. Поради това въвеждането на тази категория лица е от значение само за целите на обмена на информация и не засяга изпълнението на задълженията на доставчиците на услуги за криптоактиви съгласно Регламент (ЕС) 2023/1114.
Операторите на криптоактиви следва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка, за да изпълнят задълженията си за предоставяне на информация. Когато оператор на криптоактиви е местно лице на България или е учреден съгласно българското законодателство, или има място на управление в страната, или обичайно извършва дейност в страната, или действа чрез клон, той следва да се регистрира в България пред изпълнителния директор на НАП и се третира като предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви за целите на обмена на информация съгласно българския закон.
Със законопроекта се определят процедурите за комплексна проверка, които трябва да прилагат предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви, за да идентифицират своите клиенти, изискванията за предоставяне на информация, както и правилата за ефективно прилагане.
Доставчикът трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента.
По отношение на ползвателите на услуги за криптоактиви, в допълнение към получаването на декларация трябва да се извърши проверка и кои са контролиращите ги лица, както и дали те са лица, за които се предоставя информация.
При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, поради която доставчик узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да я използва, а трябва да получи валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначални документ.
Предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви следва да предоставят предвидената в закона информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в срок до 30 юни на годината, следваща календарната година, за която се предоставя информация.
Информацията се обменя с компетентния орган на държавата членка, в която ползвателите на услуги за криптоактиви са местни лица за данъчни цели, в срок до 9 месеца след края на календарната година, за която се предоставя информация, като се използва стандартизиран формат. Автоматичният обмен на информация ще се извършва по електронен път посредством общата комуникационна мрежа на Европейския съюз (CCN).
Списъкът с партньорски юрисдикции, за които Република България ще изпраща информация, ще се публикува на интернет страницата на НАП.
Със законопроекта се предлага разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация за финансови сметки. Съгласно действащата уредба за продуктите за електронни пари и цифровите валути на централните банки липсва задължение за предоставяне на информация, тъй като те не представляват пари, държани в депозитни сметки или във финансови активи по смисъла на действащите дефиниции. В тази връзка със законопроекта се предлага електронните пари и цифровите валути на централните банки да бъдат включени в обхвата на обмена на информация за финансови сметки, а дружествата за електронни пари да се включват в дефиницията за финансови институции в ДОПК. По този начин значително ще се разшири обемът на обменяните данни, като се включат по-иновативни финансови инструменти, които до този момент са били извън обхвата на автоматичния обмен.
Разширява се и обхватът на доходите, предмет на автоматичен обмен на информация, като към съществуващите категории (трудови и директорски възнаграждения, животозастрахователни продукти, пенсии, доходи и собственост на недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения) се добавят и дивиденти, които не са държани в попечителска сметка. Добавянето на тези доходи в обхвата на обмена на информация има за цел ограничаване на случаите на укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане.
Разширява се обхватът на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, като в обменяната информация се включват и физически лица с висока нетна стойност на имуществото. Промяната ще създаде повече прозрачност по отношение на доходите на тези лица.
Създава се задължение на изпълнителния директор на НАП да извършва периодичен преглед на процедурите и административната практика на агенцията по отношение на използването на информацията, обменяна по линия на административното сътрудничество.
По отношение на практическото прилагане на административното сътрудничество от компетентните органи от финансовото министерство отбелязват, че към настоящия момент в НАП е изградено и действа звено, което по силата на предложените промени в ДОПК ще осъществява автоматичния обмен на информация за криптоактиви и автоматичния обмен на данни от информационната декларация по чл. 260я23, ал. 6 от Закон за корпоративното подоходно облагане.
Промените, които се предвиждат в законопроекта, ще доведат до необходимост от допълнителни финансови средства за предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари, които ще бъдат свързани с разработване на информационните системи, с промени във вътрешната организация на работа, с обучения на персонала, със създаване на необходимите методологии и мониторингови системи
От това ще произтекат и допълнителни разходи за лицата, които на този етап не могат да бъдат коректно изчислени.
Предвижда се създаването на електронни услуги на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефиниран формат, което ще оптимизира разходите по предоставянето на информацията на компетентния орган.
По време на обсъждането на законопроекта Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС попита не е ли дошло вече време Данъчно-осигурителният процесуален кодекс да бъде пренаписан, тъй като вече прилича на дрипа, а и с постоянно добавяните нови положения, в един момент буквите от азбуката ще свършат. „Тогава какво ще правите?“ – попита Горанов.
Заместник-финансовият министър Людмила Петкова му отговори, че наистина може да се помисли за нов закон, който да включва обмена на информация за данъчни цели и че за целта се водят разговори с представители на Националната агенция по приходите.
.
Източник: Banker.bg
